Ангела Меркел може да го постигне – да задвижи отново стигналата до задънена улица близкоизточна дипломация. Това впечатление оставя германската канцлерка във Вашингтон по време на първото си посещение там като председателка на ЕС и Г-8. Само че дори и най-добрите могат да надценяват възможностите си и да разочароват свързваните с тях надежди. Затова в този случай е нужна все пак трезва преценка на ситуацията, без да се омаловажава

значението на преследваното от Ангела Меркел съживяване на близкоизточния мирен процес. Централната й идея е, да се активира позабравения близкоизточен квартет, в който влизат представители на ООН, ЕС, САЩ и Русия. Това е разумна идея, защото всеки модел за разрешаване на близкоизточния конфликт би трябвало да се основава на възможно най-широка междунардна подкрепа. Само че досега този квартет не успя да създаде нито една убедителнаа инициатива за бъдещето на региона.

Вместо това квартетът осмисля съществуването си с поясняване на основни моменти, залегнали в така наречената пътна карта за близкоизточния мир. Например: квартетът обвърза приложението й със задължителен отказ от употреба на насилие, взамино признаване, край на изралескака окупация и създаване на независима палестниска държава. Всъщност става дума за неща, които се разбират от само себе си, но в Близкия изток дори и това звучи понякога като утопия.

Да взмеме условието за отказ от насилие. Израел продължава военните си операции в палестинските области, а палистинците не спират да изтрелват ракети срещу Израел. Към това се прибавят и вътрешно палестинските междуособици. А от взаимното признание няма и следа. А сегашното палестинско правителство не е готово да се откаже от крайната цел на Хамас: разрушаването на Израел. Това пък служи на израелското правителство като повод да не прави опити за помирение докато Хамас е на власт в палестинските области.

Нещо повече: международната общност, включително и държавите от близкоизточния квартет, подкрепят израелското правителство под мотото: без признаването на Израел няма да има и помощ за палестинското правителство. Колкото и последователна да е тази позиция тя обаче вързва ръцете на близкоизтомния квартет, а това означава и на германската канцлерка.

В същото време трябва да е ясно, че каквито и ценни международни инициативи да се предлагат, без съдействието на Вашингтон те остават неосъществими. Досега обаче американският президент Буш по-скоро пренебрегваше близкоизточния конфликт и насочваше вниманието си към други теми. Ирак, Иран и борбата срещу тероризма имаха досега предимство в Беалия дом. И макар че този факт буди съжаление той в крайна сметка имаше и положителни последици. Представете си, какво щеше да стане, ако Вашингтон се беше активирал в изралео-палестинския конфликт също така ”успешно” както в някои други области от региона.

Американската външна министиръка Кондолиза Райс възнамерява да посети Близкия изток. Там обаче тя ще представлява един президент без мнозинствоо в американския парламент и сенат. За съжаление и германската канцлерка, която ще посети скоро Близкия изток, ни би могла да промени нещо в това отношение.