Румъния е изправена пред трудна задача: тя стана алтернативен маршрут за износа на блокираното украинско зърно. Но могат ли румънците да се справят с това предизвикателство и да спасят света от глад?
Румънският президент Клаус Йоханис обаче смята, че осигуряването на алтернативни маршрути за украинската пшеница е "логистично предизвикателство от епичен мащаб", тъй като транспортната инфраструктура в региона не е добре развита. Флорин Гойдеа, генерален директор на пристанището в Констанца, което е най-голямото в Румъния, казва, че не вижда бързо и лесно решение на проблема. Транспортните маршрути от Украйна до Констанца са предизвикателство, но нападнатата от Русия страна засега не разполага с много други алтернативи.
"Над 80 % от влизащото украинско зърно достига до нашето пристанище с малки товарни кораби през Дунав", обяснява Гойдеа. Реката формира част от границата между Украйна и Румъния. Товарните кораби трябва да пътуват от украинските дунавски пристанища Рени и Измаил през канала Дунав-Черно море до Констанца, обяснява още шефът на румънското пристанище. От Измаил това са общо 320 километра.
Модернизация на пристанището и жп линиите
Транспортът с камиони е още по-труден, но въпреки това около 20-25 украински камиона със зърно пристигат в Констанца всеки ден. Засега железопътният транспорт е на практика блокиран, но предстои модернизация на железопътната инфраструктура.
Съществуват планове за модернизация и на пристанището в Констанца. Директорът му оценява нужните за това инвестиции на между половин до един милиард евро. Водят се преговори със Световната банка за финансиране, обмисля се кандидатстване за европейски средства.
От избухването на войната в Украйна до началото на юни от Констанца са напуснали 15 кораба с 242 000 тона украинско зърно. Това е едва 1,21% от 20-те милиона тона от миналогодишната реколта, които Украйна иска да изнесе. Впрочем, през цялата 2021 година през пристанището в Констанца са били изнесени 25 милиона тона зърно от румънска продукция и от съседните страни. А следващата реколта чука на вратата.
В петък френският президент Емануел Макрон оцени като "малки" шансовете да се стигне до споразумение с Русия за деблокирането на износа на украинско зърно през пристанището в Одеса. Той посочи, че като алтернатива се водят разговори за възстановяване на железопътния транспорт между Одеса и румънско пристанище по река Дунав. Макрон каза, че Париж ще изпрати френски експерти, които да окажат съдействие на Румъния за осъществяване на плана.
*** Разгледайте и тази галерия от нашия архив:
Трагедията в Йемен: милиони умират от глад
Деца умират от глад. Милиони се борят за физическото си оцеляване. Животът в Йемен е неописуемо мъчителен. А бомбите продължават да се сипят от небето. Снимки от една опустошена страна.
Снимка: Mohammed Mohammed/XinHua/dpa/picture alliance
Липса на храни
Хуманитарната ситуация в Йемен става от ден на ден по-трагична. По данни на ООН близо 13 милиона души в Йемен са застрашени от гладна смърт. Това се дължи на дългата война, която се води в страната, но и на недостатъчната помощ отвън.
Снимка: Khaled Ziad/AFP/Getty Images
40% се нуждаят от подкрепа
Пандемията от коронавирус допълнително влоши ситуацията. Близо 40% от населението на Йемен междувременно зависят изцяло от хуманитарните помощи на Световната програма по прехраната към ООН.
Снимка: Khaled Abdullah/REUTERS
Парите са на привършване
"Доставяме храни за 13 милиона души в една страна с население от 30 милиона, а парите ни са на привършване", казва Дейвид Бийсли, шеф на Световната програма по прехраната към ООН.
Снимка: Giles Clarke/UNOCHA/picture alliance
Не всички хора получават пълен порцион
Само онези йеменци, които са застрашени от гладна смърт, получават пълен порцион. Това се отнася до 5 милиона души. Досегашните помощи представляват само 18% от парите, които са необходими на Световната организация по прехраната на ООН, за да продължи работата си в Йемен.
Снимка: Mohammed Mohammed/XinHua/dpa/picture alliance
Отражението на войната в Украйна
Заради войната в Украйна ситуацията в Йемен се влоши допълнително, защото 50% от житото, което ООН предоставя на Йемен, е от Украйна. Цената му скочи толкова силно от началото на войната, че се наложи количеството на храните за бедстващата страна да бъдат съкратени.
Снимка: AHMAD AL-BASHA/AFP/Getty Images
Гражданска война, която не спира
От над 7 години в Йемен се води кървава гражданска война, в която участват и чуждестранни сили. Водена от Саудитска Арабия коалиция подкрепя правителството на страната, докато Иран поддържа бунтовниците хути, които контролират обширни части на Йемен.
Снимка: imago images/Xinhua
Бягство от бомбите
Някои части на страната се намират под непрекъснат обстрел - например Мариб в Северен Йемен. Това е последната крепост на официалното правителство. Цивилните граждани са принудени постоянно да търсят нови убежища, защото фронтовите линии се менят бързо.
Снимка: AFP /Getty Images
Препълнени болници
Медицинското обслужване е крайно затруднено. Не само войната, но и пандемията от Ковид-19 удариха тежко по най-бедната страна на Арабския полуостров.
Снимка: Abdulnasser Alseddik/AA/picture alliance
Образованието стана жертва на войната
"Образованието на децата е една от най-големите жертви на тази война", написаха от УНИЦЕФ в доклад за 2021 година. Повече от 2 милиона момичета и момчета нямат възможност да ходят на училище - двойно повече, отколкото в началото на войната през 2015 година.
Снимка: Mohammed Al-Wafi /AA/picture alliance
Повсеместен недостиг
В Йемен има огромен недостиг - на ток, чиста питейна вода, храни, бензин и газ. Опашките пред бензиностанциите стават все по-дълги. Хората изпитват невероятен недоимък.