Звучи невероятно, но е факт: в Германия един мъж-висшист връща в хода на трудовата си кариера 168 000 долара повече, отколкото държавата е похарчила за неговото образование. В Австрия висшистите връщат на обществото 66 000 евро над разходите за образованието им. Тези данни, съдържащи се в доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, показват, първо, че в несигурните времена именно образованието, а не златото е най-добрата инвестиция, и второ, че не бива да се пести от образование.

Как става така, че висшистите връщат "обществения си заем" с горницата? Много просто: те получават по-високи заплати, плащат по-високи данъци, не потребяват почти нищо от касите за социални плащания и са по-малко застрашени от безработица. Високото образование по един великолепен начин обединява интересите на отделния човек и на обществото.

Кое е по-важно: магистралите или умните глави?

Високообразованите правят "услуга" на самите себе си, но и на обществото. Средно за половината от държавите-членки на ОИСР разликата в доходите между висшисти и невисшисти е 50%. Още по-голяма е тази ножица в страни като Германия и Австрия. Един висшист в Германия получава 68% повече от сънародника си със средно образование, в Австрия доходите на висшиста са по-високи дори със 71%!

Изследването показва още, че хората с висше образование са по-доволни от живота, че тяхната нагласа към обществото притежава доста по-положителен заряд. Освен това тези хора най-вероятно ще продължат да се развиват, те в общия случай притежават по-висока социална компетентност и ангажимент към обществото, тоест ще градят, а няма да рушат. А пък ако имат деца, ще култивират и у тях убеждението, че доброто образование е ценност и така ще умножат вторично принадената стойност на своето образование.

Какво значи това за България? Цифрите дотук по отчайващ начин ни убеждават, че държави като Германия, Австрия или САЩ, където се учат български студенти, ще направят всичко възможно да ги задържат. Тези държави са финансирали образованието на българските студенти (независимо дали те плащат или не плащат семестриални такси) и ще искат възвращаемост от тази инвестиция.

Според плана днешните студенти (и българските) утре ще получават високи доходи и ще плащат високи данъци в държавата, която ги е изучила. Да не говорим, че пак те ще финансират пенсиите в застаряваща Европа. Защо да се чудим тогава, че Германия иска да задържи българските студенти и им дава възможност да си намерят работа? Или пък, че облекчава условията за работа специално на висшистите - нищо, че за българските граждани все още важат преходните разпоредби, ограничаващи достъпа им до пазара на труда.

Колкото повече се задълбочава демографската криза, толкова по-жестока ще става битката между държавите - не просто за работна сила, а за квалифицираната работна сила. Какво може да предложи на високообразованите България в подобна тежка конкурентна борба? Неотдавна прозвуча интересното полуобещание, че след като изгради магистралите, България ще се обърне към българите в чужбина и ще превърне завръщането им в приоритет. Как ще стане това обаче? И реалистично ли е изобщо?

Може ли и България да направи същото?

Ето един полезен паралел: индустриалните камари в Австрия, заедно с работодателите и синдикатите, разработиха стратегия за завръщането на високообразованите австрийци, заминали в чужбина, към които ще отправят атрактивни предложения за кариера и развитие у дома. През 2000 година около 100 000 австрийци с висше образование са пребивавали зад граница, главно в Германия, САЩ и Швейцария. Това изглежда огромно число за една малка страна, която по население и територия е сравнима с България.

Грешка обаче няма: отново по данни на ОИСР процентът на напускащите висококвалифицирани специалисти е по-висок в малките, отколкото в големите държави. През 2000 година 14 от всеки 100 високообразовани млади хора са напуснали Австрия и Унгария, но само 5 процента са обърнали гръб на Германия. Не е чудно, че сега Австрия предприема сериозен опит да върне своите висококвалифицирани сънародници, като обърне процеса. Вместо brain drain (изтичане на мозъци) Виена насърчава brain gain - привличане и спечелване на мозъци. Може ли и България да направи същото?