The Carnegie Endowment for International Peace е най-старата мозъчна фабрика във Вашингтон. Днес Карнеги Ендаумънт е един по-скоро либерален изследователски институт с повече от 20 филиала по света. В своето многообразие той прилича на другите по-важни мозъчни тръстове като Брукингс Инститюшън, например. С годишен бюджет от 40 милиона долара, Брукингс е най-добре подсигуреният във финансово отношение институт в американската столица.

С течение на времето мозъчните фабрики силно се промениха. Днес те са елитарни частни учреждения, които информират обществеността за важни, нови теми и предлагат платформа на видни международни личности, главно специалисти, политици и бизнесмени. Малко преди арестуването му, например, Михаил Ходорковски, бившият бос на руския петролен гигант Юкос, изнесе в Карнеги дълъг доклад за икономическото положение в Русия. Верена Ринглер, редакторка в издаваното от Карнеги авторитетно месечно списание "Форийн полиси", следи развитието на мозъчните тръстове:

"През последните 20 години тези тръстове се промениха в три важни насоки: днес има повече мозъчни тръстове, от когато и да било преди; те са както място за изява на съответната опозиция, така и за набиране на кадри за бъдещи правителства; в днешното телевизионни общество те са крайно агресивни генератори на мнения и идеи. Работещите в мозъчните тръстове биват преценявани и по това, колко често се изявяват в медиите. В това отношение първопроходник беше крайно консервативната Херитидж Фаундейшън, която от години вече съветва републиканците - било в опозиция или на власт."

В класическата си форма американските мозъчни фабрики са научни институти, в които учени от най-голям калибър се занимават с политически и икономически изследвания. Подобни учреждения са част от политическото ежедневие и в Германия, макар може би под друго име. Дитер Детке е директор на вашингтонския филиал на една такава германска ковачница за идеи, Фондацията Фридрих Еберт:

"Естествено, че има и германски мозъчни тръстове. Например, Германското дружество за външна политика, Фондацията наука и политика или Институтът Макс Планк. Само че американският пейзаж е по-различно структуриран от германския. Съществената разлика според мен е тази, че на практика всички тръстове в Германия са зависими от правителството, тоест превърнали са се в обществена институция, докато американските са по правило частни учреждения."

През новата година мозъчните тръстове във Вашингтон ще се занимават изключително с една тема: какво влияние могат да окажат върху изхода на президентските избори на есен? Как може най-добре да се помогне на сегашния президент респективно на неговия съперник? За да се предостави нова платформа на намиращата се сега в опозиция Демократическа партия бе създаден един нов мозъчен тръст. Той се нарича Сентър за Американ Прогрес и се оглавява от Джон Подеста, бивш шеф на президентската канцелария на Бил Клинтън. Идеята е да се мобилизират избирателите против вътрешната и външната политика на Джордж Буш и следователно против преизбирането му - както обяснява Марк Аграст, заместник-директор по въпросите на вътрешната политика:

"Засягаме редица теми, например: следенето на американски граждани и на чужденците, влизащи в САЩ, и използването на електронните средства на тайните служби. На второ място критикуваме задържането на много хора във връзка с борбата против тероризма. Мнозина от тях са чужденци, не малко обаче са с постоянно местожителство в Америка. Повечето от тях са били задържани без основателни причини или доказателства. Ние смятаме, че тези мерки не повишават сигурността в страната и че по този начин губим подкрепата на нашите чуждестранни съюзници."

Американските частни мозъчни тръстове имат по-лесен достъп до правителството, отколкото частните фондации в Германия. Причината е в това, че сравнително добре оборудваните германски министерства по съществено изпълняват и задачи, които в Америка влизат в периметъра на частните институти. По начало частният ангажимент в Америка е много по-силно изразен, но това пък повишава зависимостта на мозъчните тръстове от дарения и спонсори. От друга страна по този начин се повишава конкуренцията, което кара американските институти да подхващат и теми засягащи малцинствата, например хомосексуалните бракове или абортите.
Влиятелните институти във Вашингтон обръщат все по-голямо внимание на периферните обществени групи и техните интереси и за това има конкретна причина: тези групи могат да определят изхода на следващите президентски избори.