Предупреждението на НАТО за евентуално прехвърляне на руската агресия и към Молдова предизвика различни реакции в бившата съветска република. Миналата седмица върховният главнокомандващ войските на НАТО ген. Филип Брийдлов заяви в американския Конгрес, че разположените в Приднестровието руски войски имали за цел да "попречат на Република Молдова да се сближи със Запада". По думите на Брийдлов, Москва водела и широкомащабна информационна кампания чрез свои медии в Република Молдова.

Германската канцлерка Ангела Меркел също е загрижена от обстановката в региона. След разговори в Берлин с румънския президент Клаус Йоханис тя заяви, че се надява в Молдова да не се повтори украинският сценарий. Канцлерката припомни, че в Приднестровието има "тлеещ конфликт", който остава нерешен, независимо от всички международни усилия дотук.

В Приднестровието Русия държи около 2 000 свои войници, макар още през 1999 г. Москва да се бе задължила да изтегли всички свои армейски части и въоръжения. След кръвопролитна война в началото на 90-те години, Приднестровието се откъсна от Република Молдова и обяви своята независимост. Проруското ръководство на областта се надява да я присъедини към Русия.

Политически обрат в Кишинев?

Новото правителство на Молдова досега не обръщаше почти никакво внимание на темата. Бушуващата политическа криза в страната влошава шансовете ѝ да се обвърже по-тясно с ЕС. Новият премиер Кирил Габурич, който беше избран преди 2 седмици, се опитва да убеди ЕС, че страната му ще запази проевропейската си ориентация.

Мнозина обаче се съмняват в това. Проевропейският алианс от три партии, който спечели проведените в края на ноември парламентарни избори в Молдова, така и не успя да състави правителство. Двама от участниците в този съюз - либералдемократите и демократите - в крайна сметка съставиха правителство на малцинството, което разчита на подкрепа от опозиционните комунисти. На този фон привържениците на Европа в Молдова се опасяват, че в бъдеще страната им може да поеме курс на сближаване с Москва.

Молдовският политолог Оазу Нантой вижда много опасности за страната. Една от тях той свързва с наличието на "пета колона на Русия" в молдовския парламент. Освен Социалистическата партия, която никога не е криела симпатиите си към Русия, в тази група влизат и депутати от други партии, които не одобряват проевропейския път на развитие на страната, казва Нантой.

Друга опасност, според него, е свързана с възможността Русия да повлияе на предстоящите избори в автономния молдовски регион Гагаузия. И гам има проруски сепаратисти, които искат присъединяването на областта към Руската федерация. Освен това Москва води истинска информационна офанзива в региона - с помощта на руските телевизионни канали в Молдова.

Но най-голямата опасност произтича от високите нива на корупцията в страната и нестабилното правителство. "Държава, която не е в състояние да осигури правов ред, дисциплина и политическа стабилност, докато край границите ѝ се води война, няма да съумее да се противопостави и на евентуална външна агресия", казва Нантой.

Ситуацията се влошава

Бившия посланик на Молдова в Москва Анатол Тарану очаква провокации от страна на Русия. "Щом като европейски и американски политици заговориха открито за съществуваща заплаха, това е ясен знак, че положението се влошава", заяви той за Дойче Веле. По думите му това трябва да накара молдовските власти да повишат сигурността като превантивна мярка срещу възможна военна интервенция.

Молдова може да се почувства по-сигурна, само ако задълбочи отношенията си с ЕС и НАТО, смята дипломатът. Той обаче се съмнява, че сегашното правителство в Кишинев преследва именно такава цел. Изискването за неутралитет, записано в конституцията, е морално остаряло, смята Тарану: "За никакъв неутралитет на страната не можем да говорим, докато на молдовска територия има руски войски, за което няма никакво решение на правителството или парламента на Молдова".

Новият министър на отбраната на Молдова Виорел Чиботару не вижда обаче конкретен риск от евентуално повторение на украинския конфликт. Все пак в интервю за пресата той заяви, че отбранителните структури на страната са приведени в повишена готовност, която би им позволила да реагират бързо при нужда.

По данни на Международния институт за стратегически изследвания IISS, молдовската армия има около 5 300 военнослужещи. При нужда биха могли да бъдат мобилизирани още близо 700 000 запасняци. В основни линии въоръжението на армията е още от съветско време. През 2014 година страната е заделила за отбрана 20 милиона евро, което представлява 0,3% от БВП на страната - и се равнява на бюджета на Академията на науките на Молдова.