След голямото треперене дойде и облекчението - парламентарните избори в Република Молдова се решиха в полза на проевропейския лагер. Либерално-демократическата партия, либералите и демократите ще имат крехко мнозинство в бъдещия парламент на страната и ще се опитат да съставят ново правителство по възможно най-бързия начин.

При тези изборни резултати обаче на тях няма да им е никак лесно - проруската Социалистическа партия няма да спре да повтаря, че е спечелила най-много гласове, което я прави фактическия победител на изборите. Заедно с комунистите, социалистите ще саботират всякакви опити за реформи и ще се опитат да пробият редиците на проевропейския съюз - като търсят единомислещи в техните редици, особено по въпроси като борбата с корупцията и укрепването на съдебната система и правовата държава.

Правителството в Кишинев получи мандат да продължи политическия си курс на сближаване с ЕС, т.е. има нови четири години, през които да приложи подписаното през лятото Споразумение за асоцииране и свободна търговия с ЕС и да подготви страната за започване на предприсъединителни преговори.

Сега на ход е Брюксел

В сегашния сложен геополитически пейзаж около украинската криза, ЕС не трябва да има никакви колебания. Ако Брюксел е убеден в европейските перспективи пред Молдова, той трябва да посочи срок за приемането на страната в ЕС. Всичко друго би било хвърляне на прах в очите на молдовците, което може да обърне настроенията сред тях.

Освен този важен и символичен жест, страната се нуждае и от икономическа и политическа подкрепа. Заради търговските ограничения, наложени от Русия, Молдова загуби приблизително 100 милиона евро само през тази година. Молдовските производители засега не успяват да компенсират тези загуби с пробив на нови за тях пазари в ЕС. Отварянето им за молдовски стоки би била първа стъпка към подобряване на тежкото положение. Гарантирането на енергийните доставки през зимата също е от изключителна важност, тъй като Молдова е изцяло зависима от руския газ. Освен това се очаква Москва да предприеме допълнителни мерки, за да държи Кишинев в подчинение. Около половин милион молдовци работят в Русия и ако те бъдат върнати в родината им, това ще доведе до бързо нарастване на безработицата в Молдова. Затова инвестициите от страните-членки на ЕС са повече от необходими.

Потенциално огнище на напрежение

ЕС трябва да засили и политическия натиск за разрешаване на латентния конфликт в Приднестровието. В сепаратисткия регион има разположени руски военни части, които още през 1999 г. Москва се ангажира да изтегли. Поради кризата в Украйна, много молдовци се опасяват, че конфликтът в Приденстровието може да пламне отново. Да не забравяме и напрегнатата обстановка в автономния регион Гагаузия, където расте влиянието на проруските сепаратисти.

На ЕС му предстои много работа, ако той не иска европейската перспектива за Молдова да се превръща в химера. Но още повече работа очаква новото правителство в Кишинев, което, след безбройните меморандуми за разбирателство, не само трябва да започне с реформите, но и да приложи и отделните точки в Споразумението за асоцииране. По този път то може да разчита твърдо на подкрепаа от партньорските държави, като например Германия.