Огромната, непрекъснато нарастваща разлика между богати и бедни се превръща в главен проблем на 21-ти век, твърдят много наблюдатели и леви икономисти.

Все повече хора по света се гневят срещу тази отваряща се ножица, а сред младите поколения се надига съпротива. От несправедливото разпределение на богатството печелят и какви ли не популистки партии, които предлагат нереалистични рецепти за решаване на проблема. Той обаче не може да се реши толкова бързо – поне в икономическия си аспект. А има и морален…

Кой е свръхбогат?

Доклад на институтa към швейцарската банка „Креди Сюис" от 2017 разкрива, че най-богатият един процент от човечеството притежава половината от световното богатство. Подобна тенденция се наблюдава и в Германия: около 1/3 от всички доходи отиват при най-богатите хора в държавата.

Такова разпределение на материалните блага е неморално, твърди германският философ Кристиан Нойхойзер в книгата си „Богатството като морален проблем“. Според Нойхойзер един човек е богат тогава, когато месечният му доход е два до три пъти по-висок от средния за страната, в която живее. Хората, чиито доходи надвишават средния четири или пет пъти, са твърде богати, смята германският философ. Тяхното свръхбогатство води до неравенство между различните социални слоеве в обществото и накърнява достойнството на по-бедните, твърди Нойхойзер.

С богатите е опасно да се караш

„Представете си, че се спречкате с милиардера Бил Гейтс и той пожелае да Ви навреди. Помислете колко много са начините, по които може да го направи. За щастие Гейтс изглежда добър човек. Въпреки това не би било разумно да противоречите на свръхбогатите“, с горчивина казва Нойхойзер в интервю за швейцарското обществено радио и телевизия. Философът вярва, че заради материалните си притежания, богатите имат неограничена политическа власт: „Да вземем, например, двете партии в САЩ. Те са доминирани от милионери и милиардери“. Милиардер е и сегашният президент на Съединените Щати Доналд Тръмп.

Пред швейцарското обществено радио и телевизия Нойхойзер изказва и предположението, че огромната разлика между имащи и нямащи едва ли ще се заличи, дори ако свръхбогатите даряват половината от приходите си за благотворителност: „За да се постигне финансово равенство, даренията трябва да бъдат толкова големи, колкото е разликата", смята той.  

Може да има за всички, но въпреки това е нечестно

Според Нойхойзер, да си твърде богат е морален проблем, дори когато най-бедните в едно общество разполагат с достатъчно, за да преживяват. Затова свръхбогатството трябва да бъде забранено, смята той. Ако превърнем в числа неговото твърдение, ще се окаже, че брутният месечен доход в Германия не бива да надвишава 11 000 евро, а този в България – 3000 лв.    

Правилно ли е това? Във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Фридман Бибер пише, че философът Нойхойзер не взима в предвид различните видове материално богатство. Така например заможни наследници, чийто месечен доход надвишава предложената от Нойхойзер горна граница, попадат в една и съща категория с лекари, чиято заплата е също толкова висока. Бибер смята още, че разбирането за това дали един човек е богат, не бива да се определя спрямо средния за страната доход. „Средният доход в държава като Норвегия е в пъти по-висок от този в Хаити. Как въвеждането на горна граница спрямо тези толкова различни суми би спомогнало за постигане на финансово равенство между хората в Норвегия и Хаити?", пита Фридман Бибер.

Богатство и морал - въпроси без отговор

Въпреки това въпросите, които повдига Нойхойзер, са важни за днешния материален свят, признава Бибер. Особено убедителна според него е тезата, че неравностойното разпределение на материалните блага има негативни последствия, дори когато никой в обществото не живее в крайна бедност. Трябва обаче да се търси по-ефективно решение на проблема от онова, предложено в „Богатството като морален проблем", смята Бибер.

Засега въпросът „Морално ли е да си богат?" така и си остава без отговор. А може би просто е неправилно формулиран?

Neuhäuser, Christian. "Reichtum als moralisches Problem", Suhrkamp 2018