Много вестници и радиостанции са зависими от парите на хората с власт и разбира се съобщават, това което им е разрешено.

Които плаща, поръчва музиката. Парите са определящият фактор

Ако пресееш половината от информацията, която четеш или чуваш, всичко е наред.

Но има и други медии, има го разбира се и радио Москвовско Ехо и Радио Свобода, където журналистите казват това, което мислят. Но те разбира се имат ограничен кръг от слушатели.

Два и половина милиона руски слушатели включват дневно ефира на Москвовско Ехо. То е доказателство за това, че критичната журналистика е възможна. Главният редактор Алексей Венедиков гледа на себе си като на циничен реалист.

"Слава богу, че в Русия нямаме достатъчно слушатели. Ние нямаме 100 милиона слушатели. Затова според мен, не ни заплашва някаква голяма опасност."

Става дума за

опасността радиото да бъде затворено

Защото Ехо Москва не е напълно свободно от кремълско влияние. 66 процента от акциите са на държавния енергиен Газпром. Останалите 34 на сто са притежание на редакторите. В програмно отношение, подчертава Венедиков, акционерите от Газпром почти нямат думата.

"Когато се водеше газовата война между Русия и Украйна, разбира се съобщихме позицията на Газпром. Пет минути след като представителите на Газпром напуснаха сградата, се свързахме с украинската политичка Юлия Тимошенко, която обясни позицията на Украйна."

За и против, на това държи радио Московско ехо

Журналистите се стремят да дават думата на хората, които отдавна нямат никакво място в другите медии. Например бившият гросмайстор Гари Каспаров. За Венедиков това е напълно естестевено:

"Разбира се, че ми се обаждат, питат, защо толкова често го пускаме в ефир. Имаше писма от тайните служби, от прокуратурата. Всичко това е психологически натиск. Но аз съм упорит оловен войник, като малък съм чел Андерсън."

Фактът, че Московско ехо си позволява и критически репортажи, при това от 1990 година насам, вероятно се дължи и на факта, че

радиото има функцията на незначителен бюлетин в интелектуалната ниша

С него Кремъл казва - виждате ли и при нас има свобода на словото. Главният редактор е съгласен, че Кремъл вероятно ги използва за свои цели:

"Но ние за щастие имаме повече слушатели, не само Владимир Путин. Имаме много слушатели. Кой как ни приема, като бюлетин, като необходима и разрушителна сила, е все едно. Важното е, че журналистите си вършат работата честно и професионално."

Затова Венедиков е изградил стройна система от правила.

Който иска да работи при него, трябва да бъде политически неутрален

Освен това трябва да бъде ангажиран и любопитен. Тези, които имат твърде много предразсъдъци и сами си налагат цензура, не издържат твърде дълго в редакцията, смята главният редактор на Московско ехо. Неговият екип се състои предимно от млади хора, средната възраст е 21 години. За нея има много кандидати, защото професията е реномирана.

Венедиков, както и всички негови колеги, изцяло се отдават на работат си. Затова и той иска да спечели поста за трети път. На втори март журналистите ще проведат вътрешен избор, точно по същото време, когато и кандидатите за президентския пост в Русия Медведев, Зюганов, Жириновски и Богданов ще се изправят пред избора на народа. Неговите цели -

повече реклама, повече пари, повече популярност и нов член на Съвета на акционерите

"Ще направя предложение да доведем бившия германски канцлер Шръодер. Той работи за Газпром. Смятам, че ако осигурим някоя известна личност в Съвета на директорите, ще имаме полза.Аз съм един много циничен човек"