1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мост насред нищото

14 юни 2013

След продължителни мъки най-сетне се роди вторият мост над Дунав между България и Румъния. Първият бе наречен навремето "Мост на дружбата". На втория много би му прилягало името "Мост насред нищото".

Снимка: picture-alliance/dpa

Мостът над Дунав между българския Видин и румънския Калафат рискува да си остане само една красива визитна картичка. На българска територия до него се стига по тесен и зле поддържан (за представите в Европа) път, осеян с множество завои и безброй ограничителни знаци. Накратко: Дунав мост-2 е модерно съоръжение, на което обаче му липсва модерна прилежаща инфраструктура и капацитет да поеме целия трафик от Близкия Изток през България за Европа. Същото важи и за пътя на румънска територия. Участъкът от Калафат до Арад се изминава за толкова време, колкото е необходимо, за да се стигне от София до Виена през Сърбия.

"Апендиксът" на Европа

Маршрутът през Видин-Калафат ще бъде резервен път за стоки и пътници, които имат време да пътуват, казва в тази връзка икономистът Красен Станчев. Директорът на Института за пазарна икономика (ИПИ) припомня, че през последните 20 години транспортните такси са спаднали значително, което важи и за таксите за преминаване през Сърбия. "Затова перспективата на този мост е да бъде нещо като апендикс към другите основни пътища", казва Станчев.

Вестник "Капитал Daily" нарича съоръжението "Мостът на потъващите надежди" и цитира представители на големи български транспортни фирми, които признават, че нямат намерение да ползват новия мост - заради лошите пътища, водещи към него. Това означава, че и времето за изплащане на инвестицията ще се удължи. Красен Станчев, който е правил такива изчисления за Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, казва, че при очертаващата се слаба натовареност на съоръжението не може да се очаква бързо възвръщане на инвестицията. "Не и през следващите 15 години", казва Станчев. Да припомним, че планираните първоначално 98 милиона евро за изграждане на съоръжението в крайна сметка бяха надскочени повече от два пъти.

Дунав мост-2 погълна над 275 000 тона стоманобетон и близо половин милиард леваСнимка: picture-alliance/dpa

Важен е и друг един ефект от пускането на съоръжението: "Ако мостът започне да се използва интензивно, например при запушване на трафика през Сърбия, каквито случаи е имало, тогава трите фериботни връзки в близост до него ще западнат напълно", посочва шефът на ИПИ.

Много политика, малко икономическа логика

Смисълът на този мост е чисто политически, убеден е Красен Станчев. Проектът, който беше осъществен с активната подкрепа на ЕС, показва колко добри могат да бъдат разултатите, когато страните-членки си сътрудничат. В този смисъл "от политическа гледна точка всички трябва да са много доволни", казва Станчев.

Автор: Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ