За едни това е ужасна новина, за други - успешен край на една трудна битка: от първи януари 2016 г. "Моята борба" ще може да се купува и в Германия. И по-точно казано, на книжния пазар ще се появи едно историческо-критично издание на хитлеровата творба, над което са работили авторитетни учени, за да го поставят в контекста на времето. Това издание ще предлага също така и пояснителни коментари за днешните му читатели. От корицата му няма да гледа Хитлер, нито пък заглавието ще бъде изписано с будещия неприятни исторически асоциации рунически шрифт. Двутомното издание ще прилича повече на университетско помагало.

Независимо от това темата разбуни духовете в Германия. Не от вчера сюжетът е предмет на остри дискусии, в които се включиха депутати и представители на Централния съвет на евреите в Германия и Съюза на германските историци. Както е известно, 70 години след смъртта на автора изтича и защитата на авторските права. Това правило е валидно в цяла Европа, а в случая с "Моята борба" на Хитлер правата изтичат в началото на 2016 г., след което книгата става "обществено достояние". Това означава, че по принцип всеки може да я преиздава и разпространява.

Досега обаче само едно германско издателство се е решило да направи това -Институтът за съвременна история със седалище в Мюнхен. От 2009 година експерти работят върху научно-коментарното издание. "Не е добре, дори би било безотговорно да се позволи текстът да курсира и се разпространява, така да се каже, свободно", обяснява директорът на института Андреас Виршинг. Той посочва, че в научното издание се съдържат много нови информации, които позволяват по-добро разбиране както на текста, така и на историята на националсоциализма.

Митът "Моята борба"

Наистина в Германия много се говори за "Моята борба", но задълбочени знания за тази книга почти липсват. Въпреки че това е единственият автобиографичен документ на фюрера, липсват задълбочени анализи за възникването, структурата и преди всичко за това, как четивото е въздействало на хората по онова време.

И до днес мнозина вярват на мита, че "Моята борба" е "бестселър", макар и непрочетен. Милиони хора са купували или получавали като подарък тази книга, но повечето от тях не са я чели. Затова и не са могли да знаят какви престъпления е кроял Хитлер, както се оправдават много германци след войната.

По много теми "Моята борба" дава представа за това, каква роля действително е играл Хитлер, твърди Виршинг. Например за плановете му за война в Източна Европа за осигуряване на т.нар. "жизнено пространство" за германския народ, за нападенията над Полша през 1939 и над Съветския съюз през 1941 г., за антисемитизма, насилствената стерилизация и евтаназията. За всички тези по-късно извършени от националсоциализма престъпления става дума и в книгата на Хитлер (първата ѝ част излиза през 1924, втората - през 1927 година/.

Представа за това, което ще се случи

Коментарите в изданието от 2016 г. изпълняват няколко функции, посочва Виршинг: те обясняват историческите връзки, лица и причини. "Може би най-важното обаче е, че те разкриват Хитлер като демагог, който при това е безкрайно разточителен в словото. С други думи, тези коментари разголват неговите полустини, подстрекателства и откровени лъжи и показват как много от онова, което Хитлер пише в "Моята борба", след 1933 г. се превръща в брутална реалност".

Изданието получи финансова подкрепа от провинция Бавария, която досега държеше авторските и разпространителските права над книгата. След Втората световна война съюзниците отнемат правата на националсоциалистическото издателство "Eher" върху нея и ги дават на провинция Бавария. Дълго време германската провинция блокираше всеки опит за пълно или частично преиздаване на "Моята борба", за да не бъде използвана от неонацистки групи.

Впоследствие провинцията подкрепи научно-коментарното издание, но малко по-късно спря финансирането на проекта - след критики от Израел и от бившата председателка на Централния съюз на евреите в Германия Шарлоте Кноблох. "Тази долнокачествена творба на Хитлер е пропита от омраза и човеконенавист и подстрекава хората", твърди Кноблох.

Ще има ли читатели?

Най-важният въпрос след изтичането на авторските права несъмнено обаче е не само кой ще издаде "Моята борба", а и кой ще я чете. Дали това ще са т. нар. "разгневени граждани", участващи в демонстрациите на "Пегида", чиито ксенофобски лозунги будят тревога у мнозина в Германия? Същите, които хвърлят обиди срещу пресата, служейки си с думи от речника на националсоциализма? Или може би функционерите на крайнодясната НДП, която през 2016 г. вероятно ще бъде забранена, но в същото време симпатизантите ѝ ще могат свободно да ползват цитати от "Моята борба"?

В интернет отдавна са достъпни откъси от хитлеровия памфлет, без правосъдието да може да предприеме нещо срещу това. В интернет платфoрми, като eBay например, се предлагат антикварни издания на "Моята борба". А и четенето на тази книга никога не е било забранено - забранено досега беше само търговското ѝ разпространение.

"Моята борба" не е опасна в прекия смисъл на думата, въздействието ѝ е символично, смята Андреас Виршинг. "Темите антисемитизъм и расизъм, за съжаление, и днес не са изгубили значението си. Не е изключено един или друг цитат от книгата да бъде използван за антисемитски и расистки цели", посочва той.

Засега не знаем кои ще са читателите на "Моята борба". Но те поне ще разполагат с коментарно издание, което поощрява критичния прочит.