Кристоф Полдер има нов живот - далеч от онзи, който го довежда до бърнаут (пълно психическо и физическо изтощение - б.ред.). Бившият мениджър е изоставил международните проекти и Ягуара с 400 конски сили. Вместо това живее в една каравана в гората.

Той охотно разказва своята история: "Израснал съм в една секта, където почти всеки ден се налагаха физически наказания". Кристоф бил най-малкият от четиримата братя в семейството и постоянно се борел за внимание. На 16 години се изнесъл в самостоятелно жилище и после твърде рядко виждал родителите си. Започнал работа на един строеж и живял във фургон. Но един ден по-възрастен негов колега му казал: "Ти си интелигентно момче, не ти е тук мястото". Кристоф станал студент. Завършил инженерни науки, а после започнал да работи за един международен концерн.

Много работа, малко приятели

Но може ли издигането в кариерата да затвори всички рани от трудното детство? "В един момент започват да те потупват по рамото и ти усещаш, че се нуждаеш от все повече похвали, защото това е, което винаги ти е липсвало", казва Кристоф. В работата си Полдер се отличавал със систематичност, прецизни анализи, бързина и готовност да полага усилия.

"Първият ми шеф се държеше с мен бащински, следващият обаче беше съвсем друг тип и много добре знаеше кои са скритите механизми, с които да ме накара да давам от себе си всичко, за да имам върхови постижения", казва той. А и самият Кристоф бил амбициозен - стремял се към нови и нови върхове, без да обръща внимание на натоварването.

Работел между 60 и 80 часа седмично, а паралелно с това записал второ висше. Като ръководител на проекти печелил по 100 000 евро годишно. За приятели обаче не му оставало никакво време, целият му живот протичал в офиса. Там колегите му го обсипвали с уважение и признание. А Кристоф компенсирал липсата на личен живот с още по-голям професионален ангажимент.

Тоталният срив

Той отслабнал радикално, разболял се, но дори не усещал, че се нуждае от помощ. И така, докато не преживял една лека катастрофа, след която му дали три дни болнични. През времето на това принудително бездействие, Кристоф усетил, че е на ръба на силите си. Диагнозата бързо станала ясно: бърнаут (мед.: Синдром на професионалното изчерпване).

Настъпил и мигът на тоталния срив. Споменът за него е мъчителен. Говорейки за него, Полдер притиска длани към масата, сякаш за да го изтика от съзнанието си. Спомня си много добре как изобщо не бил в състояние да стане сутрин от леглото, нито да тръгне за работа. "Спях по 18 часа в денонощие, а после лежах с лице, притиснато в канапето - без всякаква мисъл и воля за действие", разказва той.

Започнал да търси помощ от лекари и природолечители. В продължение на три години не ходел на работа. А след това? "Промених се изцяло, сега съм съвсем друг човек. Преди само работех, а сега правя точно обратното", подчертава той. Кристоф заменя спортната си кола с каравана и с нея пътува от къмпинг на къмпинг - предимно из горите. Отвреме навреме припечелва по нещо като консултант по строежи.

"Бях разочарован от всички книги за бърнаут"

"Успях сам да се излекувам", подчертава бившият мениджър. Шишенцата с фолиева киселина, минерали и витамини все още не са отваряни. "Здрав съм, тези неща не са ми нужни повече, май трябва да ги изхвърля", казва той.

В новия си живот Кристоф Полдер се е посветил на нещо, което пак му носи признание - той пише книги със съвети за студенти и за хора, които си строят жилище. Последната му книга обаче - "Шест стъпки, с които да преодолеем бърнаута" - е посветена на личната му история, на неговия бърнаут и последвалото спасение. "Бях крайно разочарован от всичките книги, посветени на проблема бърнаут, защото в тях само се описваха отделните симптоми и се казваше към какви специалисти да се обърне човек за помощ. Аз обаче искам да покажа на хората, че и сами могат да се изтеглят от блатото", казва той.