Когато следващия път севернокорейският лидер Ким Чен Ун отново реши да заплашва Запада с война, той ще го стори най-вероятно на родния си език. Макар че отлично би се справил и на немски с швейцарски диалект.

От 1998 до 2001 година едно корейско момче на име Пак Ун посещава училище в Лийбефелд Щайнхьолцли недалеч от швейцарската столица Берн. В училищните регистри Пак е регистриран като син на служител на севернокорейското посолство. Първите спекулации, че Пак Ун всъщност е младият Ким Чен Ун, са още от 2009 година. Тогава един японски вестник пръв тиражира новината, а малко по-късно пред репортер на швейцарския "Тагесанцайгер" млад мъж си спомни как неговият съученик Пак един ден му разказал, че всъщност не е син на служител в посолството, а дете на севернокорейския президент Ким Чен Ир. Показал му и снимки, на които бил заедно с баща си. Двамата младежи играели почти всеки ден баскетбол, а Ким често слушал севернокорейския химн.

Ким и другите като него

Не е много ясно колко вярна е цялата тази история. Миналата година обаче френският антрополог Раул Перо предостави ново доказателство: след като сравнил по 17 признака чертите на лицата на Пак Ун и Ким Чен Ун (посредством снимки съответно от 1999 г. и актуална фотография на сегашния севернокорейски лидер), ученият установил 95% съвпадение. Петте процента отклонение Перо отдава на разликите във възрастта и теглото.

Когато стана ясно, че Ким Чен Ун е учил в Швейцария, мнозина се надяваха, че новият севернокорейски лидер ще демократизира страната си. Или че най-малкото ще започне да работи за отварянето й към света. Същите очаквания имаше и по отношение на най-големия син на либийския диктатор Муамар Кадафи - Сейф ал Ислам, завършил образованието си в Западна Европа. Той дори защитил дисертация на тема: "Ролята на гражданското общество за демократизирането на правителствените институции".

С автомат и сребърни прибори

Изучавайки се на Запад, младите тирани усвояват западните нрави и обичаи, но не и западните ценности, обяснява американският експерт за Близкия Изток Робърт Данин. Престоят в чужбина дори засилва у тях чувството им за превъзходство, както и тяхната надменност спрямо собствения им народ: "Те се научават как да се държат в обществото, как да използват правилно вилицата и ножа по време на официални вечери. Но също толкова добре те умеят да боравят с автомат Калашников", казва ученият.

С пълна сила това важи и за сирийския президент Башар Асад, който е следвал в Лондон. Когато през 1994 г. по-големият му брат загива в автомобилна катастрофа, баща му го връща в Дамаск, за да го направи свой наследник във властта. В момента Асад води война срещу собствения си народ.

Сирийската социоложка Худа Зейн също е следвала на Запад - в германския град Фрайбург. Според нея е глупаво да се мисли, че няколко години, прекарани в Европа, могат да променят човека до такава степен, че да го подтикнат към дълбоки реформи. "Цялата система се основава на насилието и потисничеството. Господстващият клан гледа на страната си като на лична собственост. А всяка реформа е повърхностна, чиста козметика", казва Зейн.

АГ, ДЦ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел