След групата на турците и тази на италианците се нареждат поляци, сърби, гърци и хървати. През 2000 година германско гражданство получиха 180 000 чужденци. А през 2006 - 124 000. Чужденците, идващи от страните-членки, имат право свободно да пребивават в страните от Евросъюза.

Към хората с миграционен произход, живеещи в Германия, спадат и т.нар. късни изселници. Те са от германски произход и идват от места, които или никога по закон не са били част от Германия или вече не принадлежат към територията на страната. Такива напр. са полските или руските области на изток от реките Одер и Ниса. За хората, идващи от тези местности, важат други условия, по силата на които може да им се даде гражданство. Хората от мигрантски произход в Германия в момента са 15 милиона, т.е. над 18% от населението в страната, което е над 82 милиона.

Историческо развитие

От края на 50-те Западна Германия е цел за много гастарбайтери. Заради икономическия растеж и недостига на работна ръка в Германия пристигат стотици хиляди работници предимно от южните европейски държави като Италия, Испания, Гърция, някогашна Югославия и Турция. През 1964 година в страната е посрещнат едномилионния гастарбайтер от Португалия. Германия сключва договори за работници и с Тунис, Мароко и Южна Кореа. През 1973 година тази стратегия е спряна. Едва през 2000-та започнаха специални програми за набирането на компютърни специалисти.

Самото определение "гастарбайтер" говори за временното ангажиране на работниците, които не би трябвало да се разглеждат като имигранти. Въпреки това Германия се превърна в страна на имигрантите. От 2005 година в сила влезе закон за имигрантите.

През 60-те години и в Източна Германия започват да пристигат чуждестранни работници по силата на договори с Полша, Унгария, Мозамбик, Виетнам, Ангола и Куба. Броят им до 89-та постоянно нараства и достига 93 000. Повечето от работниците - около 59 000, идват от Виетнам.

Мюсюлманите в Германия

Заедно с идването на работници предимно от Турция и на техните семейства в Германия заживяват много мюсюлмани. Освен гастарбайтерите в страната идват и бежанци от Иран, Ирак и бивша Югославия. Общият им брой за момента е 4,3 милиона, което се равнява на над 5% от населението на страната. Почти половината от мюсюлманите са германски граждани, 55% имат чужди паспорти. 2,5 милиона от мюсюлманите в Германия идват от Турция, почти 600 000 от югоизточна Европа, а по около 300 000 са тези от Близкия Изток и Северна Африка. Почти всички мюсюлмани - 98%, живеят в западните провинции и в Берлин.

Всяка четвърта мюсюлманка от първата мигрантска вълна носи забрадка, от втората генерация това важи за всяка шеста жена. Според статистиката около 10% от децата от мюсюлмански семейства не взимат участие в учебните часове по физическо възпитание и не ходят на ученически екскурзии. Повече от половината от мюсюлманите са членове на германски организации. Много от мигрантите обаче са ниско образовани. Според последните статистически данни учениците от турски произход са с по-лоши резултати в учението в сравнение с другите деца от мюсюлмански семейства. Според специалистите обаче това се дължи по-скоро на степента на образование на родителите отколкото на религията.