На момчетата често им се налага да растат в един напълно женски свят. Бащата рядко е вкъщи, а когато се върне от работа, е прекалено уморен, за да обърне нужното внимание на децата си. Пък нали и възпитанието било женска работа! В детските градини мъжете възпитатели се срещат изключително рядко, а в училищата преподавателите трудно успяват да се наложат като модел за подражание. И така стигаме до следния резултат - момчетата са по-лошите ученици.

Крайно време е да се сложи край на колективното премълчаване на тази проблемна зависимост, настояват експерти. Разбира се, не става въпрос за възстановяването на прастарите ролеви модели на мъжа и жената, много по-важно е вниманието да се съсредоточи върху разработването на нови концепции в семейната, здравната и образователната политика, казва проф. Мориц Франц от университета в Дюселдорф.

На болната жена й умря мъжът…

Тъй като мъжете са смятани за силния пол, на тях не им е позволено да страдат, да се оплакват и да се провалят. Именно неоправдаването на тези широко разпространени очаквания води до мрачните резултати в статистиките. Към това трябва да прибавим и следното: обществото все още не е осъзнало, че трябва да обърне по-сериозно внимание на здравословните заплахи за мъжете, казва проф. Франц. По света се провеждат множество здравни кампании за превенция на рак на гърдата или на матката - т.е. за типично женски болести. За мъжете подобни кампании почти не съществуват. Резултатът: представителите на силния пол ходят много по-рядко на лекар от жените и умират средно с 5 години по-рано от тях.

Психоаналитикът от университета в Дюселдорф отбелязва, че докато за момичетата майката е основният символ на сигурност и модел за подражание още от най-ранна възраст, за момчетата ранното идентифициране с ролята на мъжа е много по-проблемно. В образователната система има остър недостиг на мъже, които биха могли да покажат на момчетата “мъжкия“ път към външния свят. А и в много случаи присъствието на бащата в семейството е твърде оскъдно.

Мъжката образователна катастрофа

Докато през 2008 година в Германия 57 процента от момичетата са завършили успешно гимназия, до това ниво на образование са достигнали едва 43 процента от момчетата. Освен това 60 процента от прекъсналите училище са момчета. А да не говорим за броя на момчетата сред т. нар. проблемни ученици.

Днес катастрофата в образованието спокойно може да бъде наречена мъжка, казва проф. Франц. Притесняващото в случая е, че вместо да се обърне повече внимание на „самотните” момчета, проблемите им все по-често биват решавани с предписването на медикаменти. При момчетата с мигрантски произход ситуацията в много случаи е още по-драматична.