Равноправието на жените и мъжете в политиката и в икономиката предизвиква разгорещени дискусии в Германия и в цяла Европа. Няколко германски министърки безрезултатно се опитват да наложат по-широка представителност на жените по високите етажи в частния бизнес, където засега думата имат главно мъже. Еврокомисарката Вивиан Рединг също настоява за справедливо представителство на жените в бизнеса и политиката. Съпротивата обаче е яростна. В тази много сериозна дискусия днес по изключение даваме думата на един сатирик: Харалд Мартенщайн.

Мартенщайн, феминистът

С настоящето давам обяснение защо толкова често защитавам мъжете. Причината е проста: никой друг не го прави. То си е пазарна ниша, както да защитаваш Католическата църква. По принцип аз съм най-големият феминист, но като автор това не ми помага кой знае колко.

Покрай аферата със Строс-Кан ме поканиха да напиша коментар. Той завършваше със заключение, което не смятам за особено оригинално. Просто нищо по-добро не ми хрумна, пък и бързах да отида в къпалнята. Много обичам да ходя в къпалнята. Та ето какво написах: „Въпреки всичко мъжете не са по-лоши хора от жените.”

В къпалнята през цялото време ме мъчеха угризения на съвестта заради баналността на тая теза. На другата заран обаче компютърът ми беше пълен с гневни писма. Очевидно изречението ми все пак е било провокативно, избухнало е като истинска бомба. Аз самият понякога изобщо не забелязвам ефекта от писанията си, случва се. Мислиш си, че пишеш някакви брадати тривиалности и хоп – цяла Германия ти наскочила. Една жена се гневеше: „Разбира се, че мъжете са по-лошите хора. В затворите лежат почти само мъже.”

Лузърството - мъжка работа

Начаса си дадох сметка, че по същество жената е права. В германските затвори процентът на мъжете – по любопитно съвпадение – е същият, както в бордовете на фирмите, чиито акции се търгуват на борсата: 95 на сто. В американските затвори пък лежат - процентно спрямо населението - много повече чернокожи. Често се твърди, че това било доказателство за расизма на тамошното правосъдие. По същата логика можем да кажаем: „Фактът, че в затворите лежат много повече мъже, отколкото жени, показва колко мъжемразко е нашето правосъдие.” Не знам защо, ама този извод нещо ме съмнява...

Продължих да ровя и установих, че като бройка престъпленията, извършени от мъже и от жени, не се различават особено. Просто мъжете много по-често извършват насилствени престъпления, например убийства, а за такива престъпления е по-вероятно да те вкарат в затвора, отколкото за кражба в магазин или за клевета. Като се задълбочих още малко, се натъкнах на факта, че жертвите на убийство обикновено също са мъже – 84 процента. Самоубийствата също са мъжка територия – 74 процента.

Ако използвам думите на онази жена, дето ми се гневеше: най-често лоши хора убиват други лоши хора. В този смисъл природата върши добра работа. Но това не е всичко! Сред клошарите мъжете са 70 процента, сред наркоманите – 80%, а сред повтарячите в училище 70% са момчета. Като гледаш тези цифри, направо почваш да се чудиш, че все още има достатъчно мъже за бордовете на големите компании. Просто няма как там да не е попаднал някой и друг наркоман и неколцина от онези някогашни повтарячи.

Докъде можем да се докараме...

Вроденото ми рицарско чувство не го позволява, иначе бих отправил апел за мъжка квота. Така, както се иска 40-процентова квота за жени в бордовете на фирмите, така да има женска квота и сред клошарите, жертвите на убийства и повтарячите.

ДПА, ДЦ, Х. Мартенщайн, Ал. Андреев, Д. Попова-Витцел