Кризата извади на повърхността слабостите на еврото, казва Адам Позен, заместник-директор на един от най-престижните институти за международна икономика - „Петерсън” във Вашингтон. Позен е един от редакторите на нова книга, наречена „Еврото на 10 години”. В разговор за книгата той твърди, че еврото е помогнало за стабилизирането на европейската икономика, но не успява да използва потенциала си в условията на световна финансова криза.

Еврото не оправдава очакванията

Позен и неговите колеги смятат, че една от причините за това е колебливата политика на еврозоната, която нямала волята да издигне валутата си на по-видно място на световната сцена. „Ние смятаме, че еврото би могло да играе по-значителна международна роля – както регионално, помагайки например на засегнатите от кризата държави в Източна Европа, така и глобално, превръщайки се в равностоен партньор на долара. Но тъкмо по отношение на тези перспективи еврото не оправдава очакванията ни.”

Позен не вярва, че еврото може да замести долара като водеща световна валута: „Това беше една възможна мечта, но сега тя започва да става все по-илюзорна.” Въпреки че еврозоната има приблизително същия БВП както САЩ и други големи финансови пазари, еврото не е водеща валута в търговския обмен, допълва Позен. След началната фаза на кризата доларът постепенно укрепна. Но според Позен това не бива да се тълкува като слабост на еврото. Европейската валута просто е лишена от ролята, подобаваща на финансовата й тежест, казва той.

Еврото и Източна Европа

Позен сочи за пример политиката на еврозоната спрямо Източна Европа: „Някои от най-тежко засегнатите от финансовата криза държави са новите пазари в Източна Европа. Въпреки че ръководителите на еврозоната чрез МВФ насочиха много пари към региона, за да предотвратят най-лошото, те не направиха почти нищо, за да спасят Източна Европа от финансов срив. Това има дестабилизиращ ефект, който от своя страна поражда напрежения в региона”, е категоричен Позен.

Еврото си остава домашна валута

Който мисли, че става дума за чисто политически, а не монетарен проблем, греши, твърди Позен. Политическата слабост на еврото не му позволява да излезе с пълната си финансова сила на световната сцена: „Еврото функционира много добре в определените за него икономически граници, но тази валута не е достатъчно силна в геополитически план – следователно за еврото ще е трудно да си осигури по-значителна роля в световен мащаб.”