Анализ от Елена Никлева:

Неотдавна австрийските вестници съобщиха, че 26-годишна кандидатка за работа в софтуерна фирма станала жертва на дискриминация по… зодиакален знак. Водещата интервюто служителка забелязала, че кандидатката е “козирог” и решила, че твърде много “рогати” в един екип не бива да се събират. Куриозът бе коментиран като още един пример защо рождената дата няма място в една биография: тя издава информация, на първо място за възрастта, и може да доведе до дискриминация.

България и другите - прилики и разлики

През последните месеци Европа все по-оживено коментира предложението за квоти за жените в бордовете и надзорните съвети на големите концерни. Германия обмисля въвеждането на такава квота най-напред доброволно – бизнесът сам да се задължи какъв процент жени да бъдат представени във фирменото управление.

Австрия клони към задължителни квоти – 25% от местата в бордовете да се попълнят от жени през следващите няколко години с тенденция да достигнат 40 на сто. Франция вече въведе квотата, а Норвегия, пионер в тази сфера, е постигнала именно благодарение на квотата 40 на сто женско представителство в управителните съвети на големите концерни. Еврокомисията също работи по въпроса. Комисарката по правосъдието и основните човешки права Вивиан Рединг разговаря с представители на европейския бизнес именно, за да сондира нагласите по отношение на женската квота.

Тази дискусия обаче още не е пристигнала в България сякаш. За разлика от Германия, в българското правителство няма министерство на жените и семейството. В кабинета Борисов след няколко промени останаха всичко на всичко две жени. Германия се управлява от канцлерка и още пет жени-министри в кабинета.

Под ботуша на мъжкото его

Публичният дебат в България (доколкото може да се нарече дебат) е доминиран от мъже, той често звучи много мачовски, много грубо, обичайно е да се разменят нецензурни реплики, натоварени с неизбежния сексуален подтекст. Това е дебат, в който просто жените априори нямат място.

В центъра на това най-вече медийно говорене е мъжът-политик с неговото огромно его, който обикновено отправя реплики към друг политически мъж, също с огромно его, а онзи на свой ред отговаря с пиперливи думи - и така до безкрай. Медиите са като хипнотизирани от тези изяви на политическата класа и не се занимават с “луксозни” теми като дискриминация или женски квоти.

Къде са женските теми и най-вече къде са българските жени с авторитет, защо не се чува техният глас, защо те не задават други дебати, защо са толкова плахи и отсъстващи? Сякаш българката няма самочувствие, или се срамува, или просто се чувства безсилна да промени мачо-образа на своята страна.

Северните, скандинавски страни традиционно са най-равноправни като общества, но дори южните европейки, италианките, неотдавна се надигнаха срещу мачо-стила на Берлускони, който налага модела на жената като украшение и сексуален обект. Сексисткото изказване на шефа на Дойче Банк Акерман пък, че когато влязат в бордовете, жените ще ги направят по-цветни и по-красиви, възбуди критични реакции в германските медии.

Бягане с препятствия

Днес европейки и американки показват, че могат да преодолеят най-голямото от всички препятствия – биологичното, възрастта. Защото дискриминацията срещу жените е двойна - по възраст и по пол. В по-традиционните общества на жената рано-рано й вменяват, че е остаряла. А западният свят е пълен с успешни 50-60-годишни жени, които не само ръководят министерства и корпорации, но и изглеждат добре. Там понятията за “младост” и “старост” отдавна се промениха. Дори само смяната на прическите е революционна: вижте колко зрели жени днес се осмелиха да пуснат дълги коси - доскоро запазена марка на младостта. А къде е българката в този процес на освобождаване от предразсъдъци и табута?