Дълго време беше необходимо, докато политици и институции в България осъзнаят, че икономическата и финансова криза не подбира жертвите си, дори и да нямат заслуга за пораждането й. Сега ситуацията се промени и всички един през друг се разприказваха, как ще пазят финансовата стабилност, колко пари ще харчат за антикризисни мерки, как ще се борят за доверието на чуждите инвеститори и за спасяването на застрашените работни места.

Правителството представи своята антикризисна програма, която, като се абстрахираме от новите идеи на Масларова за нови почивки на пенсионерите на море, все пак представлява база за обсъждане. Разумни предложения представи и българският бизнес, който настоява за неща, които би трябвало да се случат така или иначе, а не защото има криза - като например опростяването на бюрократичните процедури и бумащини за фирмите.

Тайнственото мълчание на ГЕРБ

Изобщо всеки, който искаше и имаше какво да каже, го направи, с изключение на основния претендент за властта в България. От ГЕРБ пазят тайнствено мълчание за бъдещите си намерения, като изключим назоваването на девет най-общи мерки, които отчасти съвпадат с наименованието на самите области, за които се отнасят - например - възраждане на селското стопанство.

Звучи добре, но как ще стане с наличния човешки материал в страната? Или пък подобряване на бизнес-средата и насърчаване на инвестициите. При това никак не е безинтересно да се узнае, доколко конкретни и обвързващи са пожеланията, които се отправят в деветточковата програма и на чии експертни идеи ще се залага в различните сфери.

Нуждата от по-голяма яснота е съвсем очевидна, като се има предвид, че там, където Бойко Борисов може да демонстрира на какво е способен, а именно на територията на Софийска голяма община, успехи не се забелязват. Столицата е по-мръсна и по- задръстена от всякога, а бюджетът е повод за критики от всички страни. Толкова по-необходимо е да се каже ясно на избирателите какво ги очаква, на какво могат да разчитат или не, така че да имат време да преценят, дали обещанията са изпълними или не.

Мълчанието не винаги е злато

Потенциалът за управление не бива да се крие от избирателя. Защото е крайно време да се спре злощастната традиция за доверяване на месии и на предизборни програми, изчерпващи се с призива "вервайте ми". Не би било зле, онези, които имат претенции към властта, да не пазят като строг секрет своя кадрови и идеен потенциал за управление.

В крайна сметка изборите би трябвало да са състезание на идеи и личности, а не на сляпа партийна привързаност или на финансови възможности. Онзи, който оставя избирателите в неведение за своите намерения, съзнателно или не, поощрява купуването на гласове и усилва избирателната апатия. Затова, особено по отношение на Бойко Борисов, може и да е вярно, че "мълчанието е злато", но в този случай поне е крайно време той да проговори.