"Когато дискотеките бъдат изоставени, а академиите -опустеят, тогава ще се чуе отново мълчанието на театъра, което е в основата на езика му."

Това пише един от най-големите германски драматурзи на 20-ти век Хайнер Мюлер в писмо до режисьора Димитър Гочев през 1982-ра година. Поводът: германският възпитаник Гочев е поставил "Филоктет" от Хайнер Мюлер в българския театър "София".

С годините Мюлер се превръща в духовен учител на Гочев

а Гочев - в един от малкото германски режисьори, които дръзват не само да поставят Мюлер, но и в повечето случаи, да обират овациите и на публика, и на критика.

"Мълчанието на театъра" - така се казва книгата за Гочев, която ще излезе идната седмица от печат. В нея са подбрани три десетилетия творчество на 65-годишния режисьор: интервюта с него и отзиви на критици за многобройните му постановки в България и Германия, провокиращи с интелектуалната си взискателност спрямо публиката, загърбили германския театър на психологизма, превръщащи текста в част от изказа на тялото.

Самият Гочев казва за себе си: "Аз не съм режисьор в класическия смисъл на думата и търся директния контакт с актьорите. Работя много повече чрез тялото и движенията отколкото чрез мисълта и анализа", казва Димитър Гочев.

Книгата "Мълчанието на театъра" е съставена от двама драматурзи, работили с Димитър Гочев в двата берлински театъра, в които той поставя през последните няколко години: Бетина Шюлтке от Дойчес Театър и Петер Щатсман от Фолксбюне.

Как мълчи театърът на Гочев

ако мълчанието е наистина в основата на театралния език, както твърди Хайнер Мюлер? Драматургът Петер Щатсман обяснява: "Мълчанието е един вид съюз с неосъзнатото. За разлика от много други режисьори Гочев има потенциала за това. Често в постановките му мълчанието е съвсем кокретно: да мълчим, за да изчакаме, докато стигнем бавно до истината."

Бетина Шюлтке работи с Димитър Гочев през последните пет години, от завръщането му в берлинския Дойчес Театър, който навремето го създава като режисьор:

"Особеното у него е работата с артистите, която е в центъра на всичко, и която търси тази връзка между интелект и тяло. Освен това Гочев умее да изчаква и по този начин да дава свобода на артистите да експериментират. Понякога външни хора са учудени, че на репетиции се мълчи, но това е мълчанието, което ражда идеи."

Бетина Шюлтке работи с Гочев и сега при втората му постановка върху пиесата на македонския автор Деян Дуковски "Буре барут", с която беше открит берлинския фестивал Spielzeit Europa. И този път Гочев е поканил за сценограф Анри Кулев: "За мен тези срещи са изключителни и дори мълчанието на Митко ме зарежда с енеригя. Ние славно мълчиме, но в това мълчание има много мисъл."

Защо му е на театъра да мълчи?

Димитър Гочев не бърза с отговора:

"За да открие езика си. Първо трябва да се замълчи, за да проговориш, ако имаш нещо да кажеш."