На Гърция, която е известна със силно раздутия си държавен сектор, беше поставен срок до края на юли да съкрати излишния персонал. Малцина обаче вярват, че Атина ще се справи с тази задача.

Консервативното правителство на премиера Андонис Самарас обеща още преди 2 години да съкрати 15 000 държавни служители до края на 2014-та, а други 12 000 да бъдат преместени на друга работа още до края на 2013-та. Тройката, състояща се от представители на ЕС, МВФ и ЕЦБ, иска това обещание да бъде изпълнено, за да отпусне следващия транш от договорената финансова помощ за Гърция в размер на 8,1 млрд. евро.

"Тази административна реформа е необходима, но политически трудно осъществима", посочва професорът по политология и административно управление от Атинския университет Наполен Маравеяс. Две са пречките пред провеждането на тази реформа: липсата на доверие към държавните институции и силният клиентелизъм.

Съпротива от всички страни

Политологът Маравеяс познава системата отблизо. Той самият е бил земеделски министър в служебното правителство на Пикраменос и знае, че в държавната администрация липсва воля за подобна реформа. "Затова всички досегашни действия протичаха хаотично: в някои отдели администрацията беше съкращавана, а в други назначаваха нови хора на овакантените места, без да има каквато и да е стратегия за бъдещето," казва професорът.

До 2010 година никой в Гърция така и не знаеше колко души са заети в държавната администрация. След направеното тогава проучване се оказа, че за държавата работят 768 000 души, без в тази бройка да са включени служителите на енергийния гигант DEI и държавните радио и телевизия ERT. И до днес няма обаче точна и надеждна информация за това на колко души държавата плаща заплати. Все още има и прекалено много хора на ръководни постове, които нямат интерес от това да се знае кой какво точно върши в поверения му отдел. Току виж се оказало, че има прекалено много излишни хора. По този начин се саботира административната реформа, категоричен е проф. Маравеяс.

В същото време в администрацията има доста отдели, в които персоналът не е достатъчен. От години Синдикатът на заетите в публичния сектор се оплаква от хроничен недостиг на служители в енергетиката, здравеопазването, гражданската защита, пенсионното осигуряване и други. Само един пример: докато се обработи новоподадена молба за пенсия, минават около 2 години. През това време пенсионерът не получава пари, а няма и право да работи на друго място, защото е навършил пенсионна възраст.

Възможна ли е реформата?

Всичко това показва колко наложителни са реформите. Те обаче са крайно непопулярни и нежелани и сред политиците. Някои гръцки медии дори спекулират, че е възможно заради силния натиск от страна на гръцкото правителство Тройката да отложи съкращенията чак за есента. Атина твърди, че по този начин биха се спестили нови социални напрежения тъкмо в разгара на летния туристически сезон.

Няма обаче гаранция за това, че реформите ще бъдат ускорени и след края на лятото. В крайна сметка за тях е отговорен новият министър на държавната администрация Кириакос Мицотакис, който е потомък на известна политическа фамилия и част от онази върхушка, която е на власт от няколко десетилетия насам. Именно онази върхушка има вина за сегашното състояние на страната. Кириакос Мицотакис е син на бившия консервативен гръцки премиер Константинос Мицотакис и брат на бившата външна министърка Дора Бакояни. Той направи светкавична кариера във финансовия сектор, сега му е поверена реформата на администрацията в Гърция.

Автор: Я. Пападимитриу; Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова