Тези дни (30.8.) излиза книгата на Тило Сарацин, в която противоречивият германски политик развива подробно своите поляризиращи тези, засягащи мюсюлманите и социално слабите. Медийният интерес, както би могло да се очаква, е доволно голям:

Бившият финансов сенатор от Берлин и настоящ член на борда на Германската Бундесбанк Тило Сарацин обича да провокира. Заглавието на книгата му гласи: "Саморазграждането на Германия". Една седмица преди излизането й по книжарниците булевардният в. "Билд" и сериозното сп. "Шпигел" започнаха с публикуването на извадки. В радиоинтервю авторът заяви, че като цяло имиграцията на мюсюлмани струвала на Германия в социално и финансово отношение повече, отколкото икономическата полза.

Тезата на Сарацин - глуповата, но вярна?

Политици, работещи в полето на имаграционната и интеграционната политика, отхвърлят аргументите на Сарацин като недоказани. "Берлин не би могъл да оцелее без имигрантите", казва например пълномощникът на Берлин за имиграцията Гюнтер Пининг и допълва, че Сарацин обича да обобщава без да го е грижа много за фактическите данни. Освен това Сарацин говори много за мюсюлманската миграция, само че думите му трудно се поддават на проверка, тъй като религията не фигурира в официалната статистика.

Интеграционната политика се превърна едва наскоро в тема на германската политика. Никой сериозен политик не отрича, че има много проблеми в полето на имиграцията. Само че острият, полемичен тон на Сарацин не допринася за разгръщането на конструктивна дискусия.

Авторът на книгата е член на Германската социалдемократическа партия и актуалната му продукция отново поставя в затруднение партийните му другари. Председателят на социалдемократите Зигмар Габриел намира тезите на Сарацин за "глуповати", но същевременно смята, че той казвал и неща, заслужаващи сериозен размисъл.

Сарацин прави услуга на Германия?

В берлинската централа на социалдемократите не са така учтиви към своя партиен колега. Когато миналата пролет Сарацин заяви в едно интервю, че "производителната функция" на арабите и турците се ограничавала до търговията с плодове и зеленчуци, берлинските отделения на социалдемократите поискаха той да бъде изключен от партията. Сега отново идва аналогичен призив от шефа на локалната организация на Сарацин в квартал Шарлотенбург.

Не са малко обаче онези, които одобряват изявленията на бившия сенатор. Наблюдателят на в. "Ди Велт" Михаел Щюрмер твърди, че Сарацин правел "услуга на Германия, наричайки нещата с истинското им име". А дяснорадикалната Националдемократическа партия ликува, че Сарацин бил написал книга напълно в тон с партийната линия.