„Нападана съм няколко пъти. Били са ме с юмруци, заплювали са ме, блъскали са ме” – разказва една жена. Друга жертва имала сходни изживявания: „Брутално ме удряха по главата, а после, пред очите на мъжа ми и на сина, ме събориха на земята. А бях бременна в шестия месец.”

"Разкажи на мама"

Жената със забрадка разказва за мъките си в едно видео, което е качено на сайта Tell Mama в интернет. Британската организация, която си е избрала запомнящото се име „Разкажи на мама”, регистрира ислямофобски атаки по улиците или в интернет. Всъщност „мама” е съкращение от дългото име на организация: Бюро за регистриране на антиислямски атаки. Жертвите могат да подават сигнали по телефона, с есемес или в интернет.

Порталът, в който работят доброволци, за година и половина е получил 1 200 сигнала. Директорът Фиаз Мугха обяснява, че повечето атаки са виртуални: във Фейсбук, Туитър, други социални мрежи и другаде в интернет. Много често жени със забрадки и изобщо хора, които приличат на мюсюлмани, си навличат агресия и обиди от потребителите. Стига се дори до смъртни заплахи.

Във виртуалното пространство добре организирано се разпространяват антиислямски призиви. Зад тях стоят всевъзможни расисти, ислямофоби или неофашисти. Специално в Англия особено активни са членовете на ултрадясната „Английска лига за отбрана”.

Атаките срещу мюсюлмани зачестяват и във Франция. През юни двама мъже тежко малтретираха една бременна мюсюлманка, след което избухнаха многодневни безредици с участието на стотици млади мюсюлмани.

Френската правозащитничка Елза Рай обвинява политиците в страната и в цяла Европа, че си затварят очите пред антиислямските предразсъдъци. Острата дискусия около забраната на бурките във Франция също нагнети допълнително напрежението.

Нямат представа

В рамките на ЕС антиислямските настроения очевидно са най-силни тъкмо във Великобритания и Франция. Само шест държави от Евросъюза водят точна статистика за атаките срещу мюсюлмани, останалите (в това число и България) просто ги включват в листата на престъпленията поради омраза, където влизат още хомофобските или антисемитските насилия.

Според правозащитници, европейците трябва да изострят вниманието си към престъпленията, предизвикани от ислямофобия, и да започнат да водят отделна статистика за тях. Такава засега няма и в Германия. Специалисти по криманилистика смятат, че страната трябва да въведе специална статистика за актовете на насилие срещу мюсюлмани, каквато има за насилията и агресията срещу евреи. А контраразунаването установява, че през последните години значително нараства ислямофобията сред ултрадесните в Германия.

Ултрадесните във Великобритания вече са не толкова антисемити, колкото ислямофоби, твърди и Фиаз Мугха. Неговата организация Tell Mama предполага, че повечето жертви на ислямофобско насилие дори не се оплакват. Същата тенденция се забелязва и в други страни от Евросъюза. А това е проблем, защото властите нямат представа за мащаба на проблема.

Автор: Б. Ригерт/А. Андреев; Редактор: Е. Лилов