1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мюсюлманите са си българи

Автор: Жана Казакова, Редактор: Александър Андреев21 октомври 2011

От край време българи и мюсюлмани живеят в България врата до врата. Българските мюсюлмани обичат България и милеят за нея. Но има хора, които насъскват българите срещу тях и така отварят вратите за радикалния ислям.

Те са част от БългарияСнимка: chameleonseye.com/Fotolia

Националното преброяване от тази година установи, че 60 процента от българските мюсюлмани живеят в селата, където възможностите за лично и професионално развитие са ограничени. Богдана Тодорова от Института за философски изследвания в БАН потвърждава този факт, но забелязва и обратната, при това двуостра тенденция: „В последните години имаме двупосочна миграция: към вътрешността на страната, тоест към големите градове, и към чужбина.” Тази миграция нанася тежки рани на селата. Те се обезлюдяват, младите хора, останали все още там, нямат работа, масово се закриват училища. „Тъкмо тези хора са най-потърпевши от икономическата криза, те са жертвите на неолибералния пазарен фундаментализъм”, казва Тодорова.

Живот в перифериятаСнимка: gaelj/Fotolia

Нежелани в България?

Българските мюсюлмани търсят по-добър живот, не само бягайки в чужбина. Те се опитват да изплуват от социалното дъно чрез "дихателния апарат" на образованието. Не само мюсюлманите, които живеят в България, но и много от българските мюсюлмани-изселници в Турция все по-активно насърчават децата си да следват в България. Те очевидно предпочитат най-уважаваните и "най-продаваеми" специалности като медицината, например.

Германските журналисти Симоне Бьокер и Дирк Ауер наскоро обобщиха, че българските мюсюлмани желаят да живеят в България, но много българи не ги искат. Сблъсъците пред джамията в София сякаш доказват тъкмо това. Има ли опасност от междурелигиозен взрив в България? Богдана Тодорова не се тревожи:

„В България никога не е имало сблъсък на религиозна основа. Причините са няколко. Тук открай време в симбиоза се развиват християнското разбиране за добросъседство и ненамеса във вътрешните проблеми на другите религии, от една страна, и арабският принцип за толерантност, от друга. Тъкмо те формират една уникална балканска ислямска култура. В Средновековна България не е имало и сблъсъци между православие и католицизъм, които да водят до исторически претенции и вътрешни конфликти.

Ислямът в България пък принадлежи към ханифизма, една от четирите школи в сунизма, който гарантира мир и стабилност и служи като щит срещу радикалния ислям. Трябва да се прави разлика между исляма като религия на мира и радикалния ислям, политическия ислям или ислямизма. Сблъсъците пред джамията бяха поредното извличане на политически дивиденти за сметка на религията”, казва Тодорова.

Тя припомня, че във всяко общество съществуват маргинални групи, чийто потенциал може да бъде мобилизиран и използван срещу други групи. Такъв е случаят с „българите“, участвали в побоя над мюсюлманите пред джамията. Иначе навсякъде из България българи и мюсюлмани живеят врата до врата и си помагат. Разбира се, конфликти има, но те са по-скоро от битов характер - така, както това може да се случи в едно семейство.

В противовес на господстващите стереотипни представи, българските мюсюлмани се идентифицират с България и я смятат за своя родина. За разлика от кресливите площадни агитатори, които говорят за "турски сепаратизъм", Тодорова разполага с факти: „След проведени от мен теренни изследвания в периода от 2007 до 2010 г., както на територията на България, така и в Турция, мога да кажа, че те милеят за България. Дори тези, които са в Турция, търсят връзки с родината, изпращат децата си да учат висше образование в България, организират курсове по български език, използват празниците, за да се съберат със семействата си тук. Те са пазители на традицията и поддържат жива връзката с родината.”

Капсулирането е взривоопасноСнимка: Fotolia/Jasmin Merdan

Мюсюлманите - само преди избори ли ги има?

Българското мнозинство и мюсюлманското малцинство в момента живеят много добре заедно, казва Тодорова, но предупреждава: Ако това съжителство бъде разрушено, ако мюсюлманската общност се капсулира и маргинализира - каква по-удобна мишена за уахабитски и салафитски влияния? Тогава вече и в България може да нахлуе радикалният ислям, убедена е Тодорова.

Естествено, преди изборите всеки веднага се сеща, че българските мюсюлмани гласуват на етнически принцип. Но ДПС отдавна не е някогашната монолитна, почти военизирана структура. Партията се разцепи, българските изселнически организации в Турция дори издигнаха трета кандидатура, така че на тези избори вече е много трудно да се прогнозира електоралното поведение на българските мюсюлмани, казва Богдана Тодорова.

Тя обаче задава и следващия въпрос: "Не е ли време да престанем да разглеждаме българските мюсюлмани единствено като потенциален електорат? Проблемът е, че за тези хора сякаш се сещаме само преди избори. А държавата трябва да има прагматична социална политика по отношение на тях, да има и визия за съдбата на всички български граждани извън пределите на страната", казва в заключение Богдана Тодорова от Института за философски изследвания в БАН.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ