Последните социологически проучвания говорят за увеличена религиозност сред православните българи. След избора на нов патриарх, Българската православна църква дори се се радва на 60% обществено одобрение. Но истински религиозни чувства ли са това?

"Може и наистина Бог да не е вече така чужд за мнозина българи, но аз лично не мога да разбера в какво се състои вярата на повечето от тях", отговаря професорът по философия в Софийския университет Калин Янакиев. Ето част от аргументите му: "Допускам, че онези, които са отговорили позитивно на въпроса "Вярвате ли в Бог?" всъщност поддържат една абстрактна убеденост, че светът около тях не е лишен напълно от смисъл и има някаква крайна надежда. Там е работата обаче, че християнството съвсем не се изчерпва с подобна абстрактна вяра", изтъква Янакиев. И допълва, че вярата в Спасителя е вяра в това, че сам Бог е станал човек, за да умори смъртта и да възнесе човека до божествено достойнство в божествената вечност, приобщавайки го към Бога.

„Не съм убеден, че повечето българи отчитат невероятната саможертва на разпънатия Христос. Не съм сигурен, дали мнозинството вярва, че тази саможертва е довела до "смъртта на смъртта", до "свършека на свършека", до "края на края". Не съм убеден и дали повечето се радват на Възкресението и твърдо се уповават на възкръсналия живот, без който, по думите на Апостола, нашата вяра е напразна“, казва професорът по философия.

Все пак той е обнадежден, че в някои градове вече се появяват общности от истински "черковно вярващи" българи. "Те не се числят към мнозинството на "абстрактно вярващите", а са хора, които са опознали вярата, намерили са път към нея и знаят в какво точно вярват“, добавя професор Янакиев.

Безбожие и псевдоцърковни традиции

Българите като цяло се ползват със славата на "безбожни" хора. Според публициста Явор Дачков словосъчетанието "набожен българин" все още звучи като виц. Той смята, че именно липсата на вяра в божественото, нематериалното и в ценностите, свързани с тази вяра, карат българите като цяло да се чувстват нещастни, макар обективно да нямат особени причини за подобни усещания. "Живеем зле материално заради ниската си духовна култура и липсата на вяра в Бога, който не е "нещо", а е "някой" и е персонален избор за всеки от нас", казва Явор Дачков.

"Световната криза от последните години не е българската криза! Нашата криза е натрупалият се през последното десетилетие гняв към едно безобразно и цинично управление на няколко редуващи се една след друга политически сили. Този гняв ражда възмущение, а не съзнание за нещо, което ни сполетява и което би трябвало да изтърпим. Освен с гняв, българите са изпълнени и със самосъжаление, а тези две чувства не са добра компания по пътя към вярата. Тя изисква бистра съвест, самоуважение, недоволство от себе си и вглеждане в себе си, а не в другите", изтъква професор Калин Янакиев. По думите му религиозният традиционализъм сред мнозинството от българите до голяма степен е минимизирал вярата в Бога и ги е привързал към определени псевдоцърковни традиции:

"С болка признавам, че Бог се е отдалечил от съзнанието на много българи. Вместо него са се настанили суеверие и страх от някакви тъмни сили. За тези хора под църковния купол витаят магически сили, с които свещениците като някакви древни жреци се разпореждат с тях", твърди професор Янакиев.

"Това ни отличава от останалите европейци, при които религиозният традиционализъм е изоставен още в предмодерните времена. Но пък сред българите го няма откровеното и предизвикателно безбожие, което е рожба на европейския либерализъм", констатира професор Янакиев. Дългите години на войнстващ комунистически атеизъм и свързаното с него идолопоклонничество не са успели да насадят идеологията на безбожието сред българите, макар и вярата им да е оцеляла като "магическа пепел", съхранявана главно в селските райони. "Но християнството е религия, която се е утвърдила в големите градове и се радвам, че сега тя се завръща именно в българските градски храмове", заключава професор Янакиев.

Автор: Н. Цеков, Редактор: Б. Узунова