В средата на 19-и век в Германия преживява размирни времена, придружени от голяма мизерия. Индустриализацията и прирастът на населението довеждат до огромно и масово обедняване. Все по-отчетливо се долавят протестите срещу социалната несправедливост. Германската социалистическата работническа партия (SADP) е сред първите организации, които се застъпват за онеправданите. Тя става трън в очите на управляващите, които гласуват закони, забраняващи нейните събирания. Въпреки това, партията увеличава своята популярност. През 1890 година партията се преименува в Германска социалдемократическа партия (SPD). Тя е най-старата политическа партия в Германия. След края на Първата световна война тя получава шанс да участва в управлението на страната. По времето на Ваймарската република в правителството участват и социалдемократи. През 1918 година е въведено избирателно право за жени, за което социалдемократите настояват от самото начало.

Забранена от нацистите

Нестабилната политическа ситуация в Германия и Световната икономическа криза улесняват идването на власт на власт на Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP) през 1933 година. Повечето социалдемократи, които не са успели да емигрират, са хвърлени в концлагери или са избити. Този трагичен опит оставя своя решаващ отпечатък върху облика на социалдемократическата партия, твърди Ханс Койне от Института за изследване на демокрацията към университета в Гьотинген. "В мрачните времена на германската история, по време на диктатурата, тя е била демократичната сила на съпротивата, която отстоява своите позиции", казва той.

От Нобелова награда до оставка

С приетата през 1959 година "Партийна програма от Бад Годесберг" социалдемократите в Германия окончателно се разделят с марксизма и застават на позициите на пазарната икономика. Това отваря партията към по-широки слоеве от населението, а десет години по-късно тя успява да влезе и в управлението на Германия. В коалиция със свободните либерали, тя излъчва първия канцлер-социалдемократ във Федералната република Вили Бранд. Той води политика на разведряване със страните от Варшавския договор. Когато на 7 декември 1970 година Бранд коленичи пред мемориала на жертвите от Варшавското гето, това му донася световно признание и уважение.

"Източната политика на Вили Бранд е най-значимото постижение на социалдемократите в следвоенния период", казва директорът на Института за партийни проучвания в Дюселдорф Томас Погунтке. За успеха на тази политика, която си поставя за цел да излекува раните от войната, Бранд е удостоен с Нобеловата награда за мир. Неговото канцлерство обаче неочаквано приключва през 1974 година. Неговият близък сътрудник Гюнтер Гийом е разкрит като агент на ЩАЗИ, което принуждава Вили Бранд да подаде оставка. Наследява го финансовият министър Хелмут Шмид.

„Агенда 2010“ разединява партията

След 16-годишната ера на канцлера Хелмут Кол от ХДС, през 1998 година на власт идват социалдемократите в коалиция със Зелените, а канцлер става социалдемократът Герхард Шрьодер. Той въвежда т.нар. "Агенда 2010". Програмата съдържа редица драстични мерки за намаляване на безработицата и повишаване на конкурентоспособността на страната. Сред тях - намаляване на помощите за дълготрайно безработни и създаването на сектор на ниски заплати. Икономическите показатели след въвеждането на програмата доказват правотата на Шрьодер, но някои традиционни избиратели на партията отказват да подкрепят новата ѝ линия. Те дори говорят за „измяна“. Така се стига до разцепление в партията. Най-крайното ѝ ляво крило се отцепва и се обединява с партията-наследник на ГЕСП от Източна Германия.

Две широки коалиции вкараха социалдемократите в трудна ситуация

По-късно германските социалдемократи участват в две широки коалиции под ръководството на Ангела Меркел. Там те са принудени обаче да правят значителни отстъпки, което до голяма степен влошава имиджа на партията.

ГСДП днес изглежда объркана и разединена - след няколко провала на местни избори, редица вътрешнопартийни борби и бързо сменящи се лидери. От тези слабости печелят другите партии – и най-вече Левицата, както и дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“.

След изборите от 24 септември миналата година ГСДП отново навлезе в трудна фаза. „Партията е раздвоена между желанието да излезе в опозиция и принудата да участва в широка коалиция", казва политологът Погунтке. Според него, не е ясно дали партийната база ще одобри влизането в коалиция с ХДС/ХСС. "Това може да доведе до тежко поражение на партийното ръководство", заключава експертът.