Миналата седмица излезе поредният доклад на Европейската комисия за България. Но не „онзи” за правосъдието и вътрешния ред, който от години всички очакват с нетърпение всяко лято и после дълго коментират. Този доклад се появява едва за втори път. Управляващите и повечето медии не му обръщат почти никакво внимание. Може би защото от него нищо не зависи - например еврофондовете или пък дали ще ти отворят вратите на Шенген.

Пропаганден дюшеш

Иначе двата доклада много си приличат. Първо с отношението на управляващите към тях. И този път те си намериха нещо положително, което да повтарят с надеждата, че никой няма да прочете и да пита за останалото. Положителното е изваждането на страната от процедурата за свръхдефицит и най-вече съвпадението, че едновременно с България от тази процедура излиза и Германия. Което си е истински пропаганден дюшеш, който даде възможност на премиера да роди ефектната и запомняща се фраза, че „България е сложена в един отбор в Европа с Германия”.

Новината е наистина добра, на наполовина, защото, както е посочено в доклада, „бюджетната консолидация е изправена пред значителни рискове” - както откъм разходите, така и откъм приходите. "Неефективността на публичните разходи рискува дългосрочната устойчивост на публичните финанси, особено в областта на пенсионната и здравната система, където предвидимостта и стабилността се подкопават”, посочват от ЕК.

И от друга страна: "Данъчната система на България се характеризира със значително избягване на плащането на данъци и относително ниска административна ефективност... сивата икономика е най-високата в ЕС и повече от два пъти по-голяма от средната."

До болка познати истини

Въобще, след светлия лъч на бюджетната стабилност в доклада следват почти само лоши „новини”. Голямо забавяне на реформата в здравната система; дефицит в пенсионната система, чието преодоляване, въпреки някои промени, остава основна трудност; проблеми на пазара на труда, като например минималните осигурителни прагове, относително ниско качество на обществените служби по заетостта и дългосрочна безработица, увеличила се значително по-бързо, отколкото в останалата част от ЕС; най-високият в ЕС процент на хора с трудности в четенето, по математика и точни науки, което показва наличието на значителни структурни пречки пред осигуряването на качествено образование; най-ниското в ЕС равнище на научните изследвания и иновациите; неефективна администрация; подобряването на бизнес и регулаторната среда остава сериозно предизвикателство; многократно забавяно въвеждане на електронно управление; правилното прилагане на законодателството в областта на обществените поръчки не е гарантирано; функционирането на енергийните пазари на едро и на дребно остава проблематично; нужда от премахване на пречките за навлизане на пазара, разпоредбите за гарантирана печалба и контрола на цените.

Подобно на правосъдието и вътрешния ред, за които едни и същи критики се повтарят от доклад в доклад години наред, така и тези оценки и препоръки са до болка познати. Те присъстваха и в първия икономически доклад на ЕК през юли 2011-та. А от години по-рано ги повтарят различни икономически анализатори без нищо или почти нищо да се промени.

В кой отбор е България?

Всъщност, основното послание на сегашния доклад, което звучи повече като диагноза, е, че в България не се правят реформи. А без тях измъчената и изстрадана бюджетна стабилност ще бъде все така крехка, шансовете за бърз и стабилен растеж - все така малки, а бедността - все така болезнена. Както се казва в доклада, "българите са изложени на двойно по-висок риск от бедност и изолация, отколкото гражданите на другите държави от ЕС”.

На този фон пропагандният лозунг за България „в един отбор с Германия” е не само безсмислен и смешен, но и циничен. Всъщност, България вече повече от 5 години е в „отбора” на ЕС, но все така си остава най-слабият играч. Дълбока резерва, без никакви шансове да влезе в титулярния състав.

Автор: Я. Бояджиев, Редактор: А. Андреев