Коронавирус - тази дума бе спомената за първи път в Бундестага на 12 февруари 2020 година в изявление на здравния министър Йенс Шпан. От тогава до днес в Германия са починали над 90 000 души, заразени с Ковид-19. През последната година и половина в Бундестага се водиха остри спорове за защитните маски и за ваксинацията на населението, за въвеждането на локдаун и за разхлабване на ограниченията. Междувременно думата коронавирус е била употребена от германските депутати над 10 000 пъти, а пандемията се превърна не само в един от основните политически проблеми, но и в последната криза в епохата на Меркел като канцлерка.

"Ако рухне еврото, ще рухне и Европа"

А по кои теми се водеха най-горещите политически дискусии преди пандемията? Според протоколите на пленарните заседания на Бундестага, от началото на управлението на Меркел през 2005 година до пандемията Германия е преживяла три кризи: климатична, бежанска и финансова.

"Най-вероятно кризата в еврозоната е предизвикала най-много тревоги у канцлерката", предполага журналистката Урсула Вайденфелд, която е биограф на Ангела Меркел. "В крайна сметка ставаше дума за големия въпрос дали ще може да се запази целостта на ЕС и каква роля ще играе Германия", посочва Вайденфелд.

На Меркел често ѝ се налагаше да убеждава депутатите, че е необходимо да се отпуснат помощи, възлизащи на милиарди, за да може държави като Гърция, Португалия и Испания да бъдат спасени от фалит. "Ако рухне еврото, ще рухне и Европа", каза Меркел на 19 май 2010 година в Бундестага.

Политиката на германското правителство, насочена към спасението на единната европейска валута, доведе обаче до разкол в партията на Меркел - ХДС. И това не мина без последствия. Противниците на еврото в Германия се обединиха в партия под името "Алтернатива за Германия". Техните твърдения: еврото само вреди на ЕС и струва на страната твърде скъпо.

Когато Германия прие около един милион бежанци

През 2015 година се разрази следващата криза - миграционната. През тази година Германия прие над един милион бежанци, много от които бягаха от войната в Сирия.

Именно Сирия е държавата, споменавана най-често по време на парламентарните дебати в периода на управлението на Меркел - като например на 4 декември 2015 година, когато бе одобрено решението за участието на Бундесвера в операциите против терористичната групировка "Ислямска държава". Наред със Сирия, най-често споменаваните в Бундестага чужди държави са били Русия, Афганистан, Турция и Китай.

През август 2015 година Меркел произнесе прочутата си фраза "Ще се справим!", давайки разпореждането бежанците да бъдат пуснати в Германия. Това предизвика недоволството на десните популисти от "Алтернатива за Германия", които обявиха проблема с бежанците за ключова тема в програмата си. Антимигрантската политика на партията доведе до ръст в нейната популярност: тя влезе в Бундестага още през 2017 година с 12,6 процента. Тогава популистите сформираха третата по големина парламентарна фракция.

Защитата на климата остава приоритет

През последните 16 години още една тема редовно се обсъждаше в Бундестага: кризата с климата. Това словосъчетание се е споменавало в почти всяка сесия на парламента.

При управлението на Меркел Бундестагът прие редица закони, насочени към насърчаването на възобновяемите енергии. Според екоактивистите обаче тези мерки са закъснели и са недостатъчни. Така например, депутатите едва през 2020 година гласуваха за това Германия напълно да се откаже от производството на електроенергия чрез въглища най-късно в края на 2038 година.

Защитата на климата стана една от основните теми и по време на сегашната предизборна кампания - включително и заради разрушително наводнение през юли в западната част на Германия. Заради глобалното затопляне аномалните жеги, засушаванията и наводненията заплашват да се превърнат в обичайно явление в много региони на планетата. Поради това се очаква думата "климат" да бъде използвана често в Бундестага и през следващия законодателен период.

***
Разгледайте и нашата фотогалерия: