"Изобщо не може да става и дума за затваряне на границата или издигането на телена ограда! Няма да затворим границата, ако ще камъни да падат от небето!", повтаряше сръбският премиер Александър Вучич месеци наред. Той изразяваше и разочарованието си от различни европейски страни и най-вече от северната си съседка Унгария, която издигна ограда по границата. Александър Вучич напомняше за моралния дълг на Европа и хвалеше сръбското гостоприемство. Въпреки че Сърбия все още не е член на ЕС, премиерът дори изрази готовност страната да участва в квотното разпределяне на бежанци.

Само че тези времена явно отминават. Стотици хиляди бежанци преминаха междувременно през Сърбия и се отправиха на запад. А граничните огради и контролите в региона вече са нещо обичайно. Дори германската канцлерка Меркел иска да ограничи "осезаемо и трайно" броя на бежанците. Сръбският премиер също „смени плочата”:

"Страната няма да издига огради и занапред, но ще защитава границите си, защото Сърбия не желае да се превръща в "гореща точка" за бежанци. „Работим в тясно сътрудничество с Германия и другите европейски страни и ще прокараме всички европейски решения. Ако европейците ни кажат да затворим границите, ние ще го сторим", заяви Вучич наскоро за BBC.

Обратът

Известният сръбски политолог Милан Николич проявява разбиране за този обрат в миграционната политика на Сърбия. "Би било смехотворно и детинско да се очаква, че страната няма да промени политиката си. Моралните принципи също могат да се променят. Защото не е все едно дали приемаш пет хиляди или пет милиона бежанци – точно толкова все още се намират в съседните на Сирия страни", казва той. "Навсякъде в Европа започнаха да се издигат огради, Сърбия е безсилна да се справи в подобна ситуация, но самата тя няма защо да издига нови стени. Това ще сторят останалите. На северозапад от Сърбия вече затварят границите, а и на юг започват да го правят", казва Николич, визирайки южната съседка Македония.

Консервативният сръбски премиер, който има комфортно мнозинство в парламента и често се изявява като автократ, обича да се равнява основно по Берлин. Честите му позовавания на протестантската трудова етика на германския социолог Макс Вебер му донесоха маса подигравки от страна на сръбските сатирици и карикатуристи. А германската осведомителна агенция ДПА наскоро го обяви за "най-големия фен на Меркел".

"Когато става дума за икономическа политика или реформи, Ангела Меркел често се цитира като върховен и непогрешим авторитет. Затова съм убеден, че Белград сляпо ще следва Берлин и по бежанските въпроси, следвайки правилото, че щом Меркел прави нещо, явно то е добро”, каза главният редактор на белградския седмичник "Неделник" Марко Прелевич. Във времена, в които повечето европейски държави се капсулират, а водещи политици в Полша и Словакия открито говорят срещу мюсюлманите, Сърбия не дава никакъв повод за обвинения, твърди Прелевич и добавя: „Би било прекрасно, ако именно Сърбия се превърне в образец за морално поведение сред една все по-ксенофобска Европа и отвори вратите се за онези, които се нуждаят от закрила. Това ще бъде по-голяма реклама за страната, отколкото всичките титли, извоювани от най-добрия тенисист в света Новак Джокович", казва журналистът.

Отличникът

Вучич демонстрира огромна вярност към Германия в бежанската криза, главно поради това, че похвалите от ЕС са нещо като "твърда валута" в сръбската партийна политика. От 2008 година бившият радикален националист Вучич се демонстрира като "еврофанатик" и не пропуска възможност да си заслужи признанието на ЕС. В началото на седмицата в Белград пристигна австрийският външен министър Себастиан Курц, който след това написа в Туитър, че Вучич е "гарант за реформите и стожер на стабилността в региона". Близките до правителството медии обявиха, че похвалата е от огромно значение, още повече, че е била написана на кирилица.

"Въпреки че много често се говори за тесните връзки с "православната майка" Русия, голямото мнозинство от сръбските граждани вижда бъдещето на страната в ЕС", казва политологът Милан Николич. Основна роля на изборите през април също ще играят проевропейските партии, затова на подкрепата на "онези от Европа" се придава голямо значение.

Само че нагласите на сърбите спрямо бежанците съвсем не са еднозначни. Повечето граждани проявяват разбиране за бедата на бежанците, защото споменът за войните в бивша Югославия, които прокудиха 600 000 сърби от Хърватия, Босна и Косово, все още са пресни. От друга страна обаче дяснорадикалните партии се опитват да спечелят гласовете на избирателите с всевъзможни конспиративни теории. Те не говорят за бежанци, а за прикрити терористи и дезертьори. „Настроенията спрямо бежанците могат бързо да се променят и в Сърбия”, смята журналистът Марко Прелевич. "И тогава като нищо бихме могли да се превърнем в пазванти и граничарски кучета на европейския позор. Ще е нужен само един, макар и недоказан инцидент с участието на бежанци, за да започнем да гледаме на всеки бежанец като на терорист и престъпник", казва той.