Всеки плуващ във водите предмет би могъл да разкрие какво се е случило с пътниците на безследно изчезналия малайзийски самолет. Само че яснота все още няма. Защото всички предмети, открити в Индийския океан по време на трескавото издирване, се оказват впоследствие най-обикновен боклук - пластмасови отпадъци, рибарски принадлежности и какво ли не още.

Еколозите не са изненадани от този факт. Защото океаните буквално са затънали в боклук. Най-много са пластмасовите отпадъци - четки за зъби, найлонови торбички, бидони и пр. "Годишно по света се произвеждат около 280 милиона тона пластмаси. По наши изчисления 20 процента от тези пластмаси попадат в океаните и моретата", казва морският биолог Тило Мак от германския клон на "Грийнпийс". Никой обаче не знае със сигурност колко тона пластмасови отпадъци попадат в моретата. Плаващите на повърхността боклуци са само видимата част от проблема. Защото и под вода има огромни количества боклуци. "Изхождаме от предположението, че само на дъното на Северно море има до 300 000 тона пластмасови отпадъци", добавя Тило Мак.

"Килими" от боклук

Подобно на водните маси, отпадъците са постоянно в движение - морските течения и вълни ги разнасят във всички посоки. С времето се образуват огромни "килими" от боклук, като най-големият от тях са намира в северната част на Тихия океан. Т.нар. "Great Pacific Garbage Patch" е голям колкото цяла Средна Европа. Но това понятие е заблуждаващо, казва Уенди Уотсън-Райт от Международната океанографска комисия: "Когато се говори за "Great Pacific Garbage Patch", хората си представят една огромна компактна площ. Един вид "боклукчийски остров", който може да бъде разпознат на сателитните снимки, правени от Космоса. За съжаление обаче става дума за безчет струпвания на плаващи отпадъци. Ако ставаше дума за компактна маса, отстраняването щеше да е много по-лесно, отколкото при тази супа от пластмасови отпадъци", посочва експертката.

Почистването на водите от отпадъци е практически невъзможно, особено в Тихия океан. Защото това е най-големият океан и морските течения допълнително увеличават концентрацията на отпадъци, казва Уенди Уотсън-Райт. Експертът от Грийнпийс Тило Мак допълва, че макар да е много трудоемко и скъпо, отстраняването на големите пластмасови отпадъци не е невъзможно. Но това не решава проблема. "Пластмасата се разлага на частици, които са толкова малки, колкото и плаващият планктон. Ако човек започне да филтрира тези частици, ще филтрира същевременно и планктона, който не би оцелял при подобна процедура. Затова филтрирането не е опция", казва Тило Мак.

Проклятие за векове

И още един сериозен проблем: пластмасата е де факто вечна - тя се разгражда изключително бавно. "Дори веднага да спрем да произвеждаме пластмаси, проблемът ще ни измъчва още стотици години", казва Мак. Морската вода охлажда пластмасите и по този начин удължава и без това продължителния процес на разграждане посредством слънчева светлина и топлина. Казано накратко: докато едно парче пластмаса се разложи напълно, може да изминат векове.

Пласмасовите отпадъци са особено опасни за животинския свят. Безброй животни умират всяка година по особено мъчителен начин. Почти няма човек, който да не е виждал снимки или кадри на морски птици, оплетени в пластмасови отпадъци. И още нещо: морските обитатели взимат пластмасовите отпадъци за храна и ги поглъщат, а това в крайна сметка води до смъртта им. "Морските костенурки например се хранят предимно с медузи. Паващите в моретата найлонови торбички поразително приличат на медузи. Веднъж погълнати, те блокират стомашния тракт и костенурките умират", казва Тило Мак.

Някои от предметите, открити в океана при издирването на изчезналия малайзийски самолет, са с дължина над 20 метра. Тези предмети, оказали се впоследствие най-обикновен боклук, събудиха напразни надежди у близките на изчезналите. "Ако тръгнем да търсим нещо положително в тази трагична история, то това е фактът, че поне за миг световната общественост се замисли върху проблема с екстремното замърсяване на моретата и океаните", казва Уенди Уотсън-Райт. Тя се надява, че кадрите, показали чудовищните размери на замърсяването, ще останат в колективното съзнание и ще допринесат за така необходимата промяна в мисленето.