Искрата на олимпийския огън така и не прескочи насам, спортната треска този път липсваше. И това няма връзка с далечното разстояние от 8000 километра до Пекин или пък с разликата във времето. Разстоянието и часовата разлика бяха същите и със Сидни през 2000 година, но тогава олимпийският купон зарази изцяло германските фенове. Просто китайците и в навечерието на игрите, и по време на самата Олимпиада се представиха като домакини, които добре умеят да ти развалят удоволствието.

100 хиляди полицаи и 34 хиляди войници превърнаха Пекин в строго охранявана зона

Комунистическото ръководство забрани протести срещу нарушаването на човешките права или срещу насилническата политика в Тибет. Имаше отделни акции, разбира се, но в общия случай китайските власти ги прекратяваха за броени секунди. Международният олимпийски комитет мълчаливо преглътна всичко. В някакъв смисъл това е логично, защото МОК в пълно съзнание повери домакинството на една страна, която едва ли може да бъде наречена демократична. В отплата обаче китайците осигуриха на олимпийските чиновници спокойствието, че няма да има никакви организационни засечки.

Стадионите бяха готови навреме и станаха повод за въодушевление и комплименти заради супермодерната си архитектура. Състезанията започваха навреме и протичаха при професионална организация и съдийство. Дори мимолетните капризи на времето не извадиха от равновесие организаторите. Те държаха нещата винаги под контрол.

На церемонията по откриването пуснаха, например, едно малко момиченце да си отваря устата по музика, която вървеше на запис. Истинската изпълнителка на песента била прекалено пълничка и с криви зъби, за да излезе на сцената, видът й не пасвал на перфектната инсценировка – така преценили организаторите. Същото се отнася и до голяма част от самите състезания.

Китай си осигури с голяма преднина победата в класирането по медали

Тъкмо такова беше желанието на китайското ръководство, което целенасочено работеше за неговото осъществяване. Спорт, който следва точен план – още едно разочарование за световната публика.

За нещо друго обаче организаторите не бяха виновни. Проявите на плувеца Макъл Фелпс и на спринтьора Юсайн Болт бяха като от друга галактика, абсолютно невероятни в буквалния смисъл на тази дума. Те оставиха съмнения и горчив вкус в устата на зрителите и хвърлиха още една сянка върху Пекинската олимпиада. Сега просто чакаме новината с какви непозволени средства са били постигнати тези невъзможни резултати. Жалко само за чистите спортисти, които със сигурност бяха мнозинство на игрите в Китай.