Пълните барове и ресторанти и жизнерадостният ритъм на живота по улиците не бива да ни заблуждава: дългата криза е нанесла трайни вреди на страната. Дълги години ще бъдат нужни на четвъртата по големина икономика в еврозоната, която е пета по брой на населението си страна в ЕС, за да се справи с високата безработица, гонеща 20 процента.

Изминалите 10 месеца са показателни за кризата, обхванала и политическите институции на страната след 40-годишен период на стабилно демократично развитие, започнал след края на диктатурата на Франко. Два поредни парламентарни вота, както и опитите на няколко кандидат-премиера да съставят работещо правителство не доведоха до нищо - заради дълбокото разделение на политическата класа на "леви" и "десни". Не се оказа много продуктивно и това, че испанските избиратели решиха да превърнат стария двупартиен модел на управление в многопартиен, вкарвайки в играта и няколко нови фактора на несигурност - и най-вече ленинистко-популистката партия "Подемос".

Настъпва ли прелом?

Сега има изгледи за промяна, защото пред угрозата да изчезне напълно от политическия живот на страната, отслабената Социалистическа партия все пак реши да толерира консерваторите и техния премиер Мариано Рахой. Това е добра новина и за партньорите на Испания. Ако през следващата седмица Испания получи ново, макар и слабо, но все пак готово на сътрудничество правителство, биха си отдъхнали с облекчение всички, на които са им скъпи еврото и Пакта за стабилност, и които искат Испания най-после да се стабилизира.

Много проблеми наистина се стовариха напоследък на страната - каталунските сепаратисти реагират с неподчинение на всяко решение на Конституционния съд по въпроса за тяхната независимост; редица региони - Валенсия, Навара, Арагон - се сдобиха с разноцветни правителства от социалисти, хора от "Подемос" и националисти. И в големите испански градове като Мадрид и Барселона доминират подобни коалиции.

Най-доброто, което може да се случи на Испания, е изпокараните и воюващи помежду си испански социалисти, които искат да бъдат силна опозиция на Рахой, да започнат да си сътрудничат с консерваторите по някои належащи въпроси от общонационално значение. Ако консерваторите, социалистите и либералите съумеят да постигнат минимален консенсус около реформирането на конституцията,  икономиката и обществения живот, Подемос, комунистите и сепаратистките сили биха били малцинство, което лесно може да се държи в шах.

Разбира се, това не е лесна задача - особено на фона на поляризацията от последните години. След като спечели абсолютното си мнозинство, Народната партия на Рахой вече 4 години тъне в изолация, а неспирните корупционни скандали я дискредитираха до такава степен, че нито една опозиционна политическа групировка не иска вече да я подкрепи. Социалистите, които също не са неопетнени, изпаднаха в политическа маргиналност под несръчното ръководство на своя лидер Педро Санчес, чиито прекомерни амбиции нямат голямо политическо покритие. Новопоявилите се Cuidadanos (граждани) в центъра и "Подемос" в крайното ляво вече демонстрират първи признаци на износване, но все още не са изчезнали.

Злият дух - обратно в бутилката

С малко повечко късмет Испания сега би могла да преодолее изкуствената поляризация, наследена от управлението на последния социалистически премиер Хосе Луис Сапатеро. Той успя да разруши националния консенсус, съществувал още от времето, в което Испания изостави диктатурата в полза на демокрацията.

Една скорошна случка в един мадридски университет свидетелства за пълната политическа дезориентация на Испания, наблюдавана със загриженост от мнозина нейни граждани: насъскани от "Подемос" активисти с качулки на главите бяха освиркали бившия социалистически министър-председател Фелипе Гонзалес, наричайки го "фашист" и "убиец", пречейки му да изнесе лекцията си.

Не само Испания има интерес от това, този зъл дух да бъде натикан обратно в бутилката. По големите теми като тероризма, ислямизма и миграцията Европа има нужда от една силна и стабилна, а не слаба и разпадаща се Испания.