Вчерашният първи двубой от полуфиналите на Шампионската лига между отборите на Барселона и Челси показа поредната, повече медийна, заблуда, а именно - че Барселона играе (за да използвам клишето) "космически" футбол, че е най-силният отбор в Европа, ако не и в света, че ще отвее всичките си противници по пътя към третата си титла в Европа.

Е да, ако играят срещу отбори като Левски, както през 2006-та година, или наскоро срещу наистина жалкия Байерн Мюнхен на треньора Клинсман, съвсем очевидно е, че могат да покажат трогателен до сълзи с красотата си футбол. Веднага след мачовете с Байерн кой ли не побърза да ги обяви за извънземни, за да употребя още едно клише. Но още тогава можеше без особени наблюдателски качества да се прогнозира, че в мига, в който Барселона срещне един отбор със солидна защита и качествен колектив, нещата ще започнат да се объркват.

Победителят от дуела ще се реши след седмица

Именно това видяхме вчера на стадиона "Камп Ноу". Домакините от Испания натискаха цял мач, но първото голово положение бе за Челси, които, след като видяха, че дяволът не е толкова черен, започнаха все по-често да поглеждат към противниковата врата и организираха няколко нелоши атаки.

Какво се случи обаче с Барселона? Звездите на Хосеп Гуардиола се изнервиха, съвсем несвикнали или по-скоро бързо отвикнали от това някой да им се противопоставя успешно. Играта се понакъса, комбинациите им вече не бяха толкова красиви, още по-малко ефективни. Колкото повече се затрудняваха, толкова повече нападаха. Което е задължително за всеки голям клуб.

Така и трябва да бъде. Но крайният резултат вече сочи по-скоро Челси за фаворит, а не Барселона. Защото след 0:0 в Испания, задачата на каталунците става наистина много тежка. На никой отбор не му е лесно на "Стамфорд бридж", още повече на полуфинал в най-силния турнир на Стария континент.

Да прибавим и няколко аргументa в полза на Челси: Отборът вече години мечтае да спечели титлата на Европа и всеки път отпада малко преди финала или на самия финал, както това се случи миналата година срещу Манчестър Юнайтед. Футболисти и ръководство, а най-вече собственикът Роман Абрамович, желаят на всяка цена този трофей (то не че има отбор, който да не го желае, де).

Но Барселона вече го спечелиха през 2006 година, като на финала се наложиха над Арсенал. Отборът на Гуардиола има очевидни проблеми не само в защита, но дори в нападение, където един до друг играят наистина изключителни футболисти като Анри, Ето'о и Меси. Защото когато им се противопоставиш, те просто се объркват.

Барселона има шансове да се наложи

Другият аргумент в полза на лондончани е треньорът им Гуус Хидинк. През последните десетина години той няма провал с отбор, който е водил, независимо дали става дума за национален или клубен състав. Грамотен и хитър специалист, чийто опит е незаменим именно в подобни битки.

Към това се прибавя и отсъствието на реванша на защитниците Маркес и Пуйол, което допълнително усложнява задачата на испанския тим.

Накрая трябва да признаем, че във вчерашния двубой Барселона бе по-активният отбор, по-настоятелният, по-агресивният. И няма да е никак незаслужено, нито изненадващо, ако спечелят Шампионската лига. Но ако това се случи, то никак няма да е саморазбиращо се. Защото със сигурност, след вчерашния мач, няма да е изненада, ако Челси отсрани каталунците. Един гол вероятно ще реши този сблъсък.

Но да не забравяме, че на финала ги чака Арсенал или Манчестър Юнайтед. А това са клубове, които могат да победят Барселона. Особено ако противопоставят желязна защита, която да разколебае звездите им. С други думи - най-интересното наистина тепърва предстои.