Той умира точно преди 50 години от естествена смърт - доста необичайно за хората от бранша. Погребението му прилича по-скоро на държавно - стотици любопитни се стичат по улиците на Неапол, за да проследят траурното шествие, с което мафията си взима сбогом от Краля на подземния свят. Тялото му - положено в саркофаг от тъмно дърво върху карета, теглена от 8 черни коня. Няколко дни преди това - на 26 януари 1962 година Чарлс "Лъки" Лучано, чието истинско име е Салваторе Лукания, умира от инфаркт.

Щастливецът

"Зад всяко голямо богатство стои някакво престъпление" - това е житейското кредо но Лучано. Роден през 1897 г. в Сицилия, той е едва на 9 години, когато семейството му се премества в Ню Йорк - перфектното място за правене на престъпна кариера. По онова време еврейски и ирландски банди водят в града война за надмощие в алкохолния бизнес. В нея със сериозна заявка влиза и кланът на сицилианците.

Гръбнака на Коза Ностра в Ню Йорк образуват общо 5 фамилии. Най-могъщите сред тях са тези на Джо Масерия и Салваторе Маранцано. Двамата се борят за лидерското място. Макар Лучано също да е сицилианец, той тръгва по различен път. Първоначално се съюзява с престъпни еврейски банди, т. нар. Кошер Ностра. За Лучано религиозната или националната принадлежност нямат никакво значение. Веднъж той бива отвлечен от хората на Масерия и оцелява на косъм. Така се ражда и легендата за "Лъки" - Щастливия.

Capo di tutti capi

През април 1930 г. Масерия е застрелян. Най-вероятно по поръчка на Лучано. Малко след това той поръчва убийството и на Маранцано. С което са премахнати двамата най-могъщи сицилиански босове в Ню Йорк. Така Лучано става Capo di tutti capi - босът на всички босове. Нанасяйки се в престижния хотел Уолдорф Астория, той организира наново целия престъпен свят. Лучано създава един вид гангстерски комитет, оглавяван от него самия. Там се разпределят сферите на влияние, там се решават всички спорове. Тактиката включва по-малко стрелби и повече раздаване на подкупи. Предимно на политици. Лучано спечелва огромно богатство чрез проституция, продажба на наркотици и рекет, докато не го спира един свръхамбициозен прокурор.

Томас Дюи се зарича да вкара мафиотите в затвора и успява да изправи Лучано на съд. По време на процеса той казва: "Моите свидетели са проститутки, съдържателки на публични домове, скитници и безделници, сводници и бивши затворници. Налага се да изслушаме едни лоши хора, за да осъдим едни други лоши хора."

Дюи успява да убеди съдебните заседатели - Лучано получава присъда от 50 години затвор, които обаче не излежава. Когато САЩ влизат във Втората световна война, връзките на Лучано с хората от доковете и пристанищата стават много ценни за военните. А контактите му със Сицилия позволяват на армията да планира дебаркирането на американските войски в Южна Италия.

"Италия е убийствено красива, но тя е мъртва"

Година след края на войната - през 1946-та - Лучано е екстрадиран в Италия. Там той възкликва: "Аз съм момче на големия град. Италия е убийствено красива, но тя е мъртва. Тук няма никакъв бизнес." В действителност обаче работата му потръгва - той купува фабрика за спагети и организира международна мрежа от наркотрафиканти. Американското правосъдие го подозира, че той е човекът в сянка, който дърпа конците на американската мафия. Запитан от журналисти за това обвинение, Лучано казва: "Нямам никакво понятие за какво говорите."

На 26 януари 1962 г. Лучано изведнъж рухва на летището в Неапол. Внезапната му смърт подхранва теорията за убийство. Съдебните лекари обаче така и не откриват признаци за насилствена смърт. Гробът му е в Ню Йорк. "Лъки" Лучано всъщност е искал да се върне още приживе в САЩ. Но американските власти тогава преценили, че това би било твърде опасно за тях.