Доналд Тръмп метна поредния камък – и за пореден път се чу трясък. Този път той се прицели в НАТО и в европейските държави-членки на организацията. Който не плащал достатъчно – прав му път; и изобщо – разпускането на НАТО съвсем не било нещо толкова лошо, организацията тъй или инак била изживяла времето си. Руското ръководство сигурно стиска палци Тръмп наистина да стане кандидат за президент на републиканците.

За европейските партньори на САЩ обаче (някои от които действително не ги е много грижа за отбраната), с възхода на Тръмп ще нахлуе и студен атлантически фронт. Човек се пита: кой всъщност подсказва на Тръмп по въпросите на външнополитическата му платформа и дали пък тя не е нещо самоделно?

Защото да обявиш НАТО за старо желязо точно в днешната объркана ситуация, криеща толкова рискове и непредвидими опасности, означава, че или представите ти за отбраната и сигурността са крайно помътени, или че нямаш никакво понятие от ставащото в света и от интересите на собствената ти страна. Но може би пък през настоящия сезон избирателите наистина са склонни най-вече към изолационизъм. А това би било доста тревожно.

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени!

Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main