Коментар от Йенс Турау:

Подобно нещо не се беше случвало досега: докладът на германското правителство за развитието на провинциите, които се намират на територията на бившата ГДР, е необичайно категоричен и недвусмислен. В него се говори за сериозна заплаха, произлизаща от дясноекстремистки структури. Говори се за опасността цели градове и села да се превърнат в „кафява територия”. Говори се за огромните рискове, пред които е изправена Източна Германия. А Ирис Глайке, пълномощничка на германското правителство по въпросите на източните провинции, открито признава, че по време на посещения в чужбина, например в САЩ, често я питат дали е разумно да се инвестира в източните германски провинции с оглед на тамошните настроения срещу чужденците. Глайке не прикрива и това: тези притеснения са за съжаление отчасти оправдани.

Колко кафяв е Изтокът?

Цели 26 години след обединението на Германия източните провинции все още имат много да наваксват: икономиката изостава, много млади хора напускат региона, на изток почти няма централи на големи германски концерни, безработицата е по-висока, отколкото на запад, безперспективността - също. Но точно това описание на живота в източните провинции твърде дълго беше използвано като единствено обяснение за силния десен екстремизъм в тази част на страната.

Твърде дълго проблемът беше замитан под килима. Да си припомним само легендарната фраза на бившия министър-председател на Саксония Курт Биденкопф от ХДС, че неговата провинция била „имунизирана срещу десния екстремизъм”. Други политици пък говореха най-общо, че имало проблем с крайно дясното, но все споменаваха и крайно лявото, сякаш източните германски провинции наистина имат сериозен проблем с някакви лявоекстремистки сили.

Докладът на германското правителство казва ясно и категорично: там, където се стига до ксенофобски прояви, например пред приютите за бежанци, липсва всякаква гражданска съпротива срещу тези явления. И именно това е основната разлика между Изтока и Запада. Нещо повече: в източните провинции нападенията срещу мигранти не просто се толерират, а дори се подкрепят активно от широките граждански среди. Затова и докладът открито признава, че покрай бежанската криза ксенофобията е нараснала още повече - нищо, че на изток има много по-малко чужденци, отколкото на запад.

Най-после!

Добре е, че докладът назовава нещата с истинските им имена, но защо чак сега? Защо тези категорични изводи бяха направени едва тогава, когато управляващата коалиция се почувства притисната от възхода на дяснопопулистката „Алтернатива за Германия”?

След този доклад трябва да последват незабавни действия: повече пари за полицейско присъствие и за инициативи срещу крайнодесните сили, както и по-категорични позиции на правителствата и министър-председателите на отделните провинции, които от страх пред собствените си граждани често пъти са склонни да разкрасяват истината.

Първата стъпка вече е направена: заявено бе съвсем недвусмислено, че в Източна Германия има силна дясноекстремистка заплаха. Следващата крачка би трябвало да е ясна на всички: тази заплаха трябва най-сетне да бъде овладяна.