По време на голямата аржентинска криза правителството в Буенос Айрес нямаше възможност да плати дългове в размер на 90 милиарда долара. Паралелите с актуалната криза в Гърция са очебийни. И в двата случая става дума за безнадеждно задлъжнели страни, които са изгубили своя валутно-политически суверенитет. За разлика от Аржентина, Гърция поради участието си в един валутен съюз, сигурно ще се размине с колапса.

Доларът - приятел и враг

Държавните дългове на Гърция се изчисляват на 300 милиарда евро. Това е повече, отколкото цялото икономическо производство на страната за една година. Тъй като Гърция е част от еврозоната, правителството в Атина не може да обезопаси кризата чрез евентуално обезценяване на валутата. Такъв бе случаят и с Аржентина.

От 1989 до срива през 2001 година аржентинското песо бе обвързано с щатския долар. През 90-те години, чрез фиксирани обменни курсове, Аржентина се бореше успешно срещу своята рекордна инфлация. Обвързването със силния долар обаче доведе и до нереално висок курс на песото. На световните пазари аржентинските продукти станаха по-скъпи. Страната внасяше много повече стоки и запълваше чрез нови дългове празнината във външнотърговския баланс. При това Аржентина, също както сега Гърция, бе лесна плячка на финансовите пазари в усилията да се сдобие със свежи пари - страната биваше притискана от все по-високи лихви.

Еврото е недъг за Гърция, тъй като не отговаря на реалните капацитети на гръцката икономика. Паралелно общата валута е също и голям шанс за Атина, тъй като за разлика от Аржентина, гръцкото правителство може да разчита на помощта на партньорски страни. Гръцкият проблем е всъщност европейски проблем - рискът от евентуален държавен банкрут на Атина е много по-голям от риска другите правителства да обърнат гръб на Гърция.

Капитулацията като спасение

А как реши Аржентина проблемите си? Неплатежоспособността на страната предизвика тежки размирици. Убити бяха много демонстранти. През седмиците между края на 2001 и началото на 2002 година се смениха общо петима президенти. Накрая Аржентина се отказа от връзката с долара и обезцени песото с 65 процента.

Като член на валутен съюз Гърция остава пощадена от най-лошото. В борбата срещу прекомерните дългове Атина има обаче единствено възможността да заздрави финансите си чрез желязна програма за икономии и паралелно с това да се надява на милиардни помощи от страна на европейските партньори и на Международния валутен фонд.