Един гердан е крайно недостатъчен – трябва да бъдат поне пет, и то големи. А една-единствена гривна е просто скучна – най-добре е да са десет. На всяка ръка по десет. Очилата пък трябва да се виждат отдалеч – нейна запазена марка стават големите очила с кръгли стъкла. Това е Айрис Апфел – блестящата модна икона, дизайнерка и интериорна архитектка, която днес навършва сто години.

За разлика от другите жени на нейната възраст, тя ни най-малко не се смущава от екстравагантното облекло и натрапчивата козметика. Косите са леко оцветени в сиво, червилото ѝ е ярко – в червено, розово или оранжево. Тя има над 1,7 милиона последователи в Инстаграм. И би искала да я наричат „най-старата тийнейджърка в света“. Нейната философия е следната: „Не спазвам никакви правила, тъй като така или иначе ще ги наруша“. Това е рецептата за нейния успех още от самото начало.

Ключовата роля на аксесоарите

Айрис Апфел израства по време на световната икономическа криза от началото на 30-те години на миналия век. Нуждата прави хората изобретателни: майка ѝ ѝ дава съвета да се сдобие с една малка черна рокля – защото така винаги ще е добре облечена. А роклята би могла да изглежда както строга, така и небрежна – в зависимост от аксесоарите.

Младата Айрис запомня добре съвета. Едва на 11 години е, когато открива в малък магазин в нюйоркския квартал Гринуич Вилидж една брошка, която иска да има на всяка цена. Успява да си я купи за 65 цента – всички спестени пари, с които разполагала. Именно така се слага началото на една от най-големите колекции модни бижута в САЩ.

Любопитство и чувство за хумор

Апфел и до днес не спира да търси най-подходящите аксесоари – по бутици, битаци, в магазини „втора ръка“. Тя комбинира неща, които за другите биха били несъчетаеми. Смесва висшата мода с дрънкулки, форми и десени, които уж не си подхождат, в крайна сметка се оказват в пълна хармония. Това е голямото изкуство на Айрис Апфел – тя е сигурна в себе си, не следва никакви тенденции – самата тя ги определя.

Младите модисти я наобикалят на ята където и да се появи – на някой вернисаж или ревю. Тя представя собствените си колекции с много хумор – но и с внимание към детайлите. Манекенката вече се готви за излизане на подиума, когато шефката ѝ слага още един гердан – така вече всичко е перфектно.

Айрис работи сравнително отскоро като модна дизайнерка. Преди това, в продължение на десетилетия, е много търсена от американското висше общество интериорна архитектка, тъй като комбинациите от платове, с които работи, са уникални. Заедно с починалия си съпруг Карл, за когото е била женена в продължение на 68 години, тя обикаля целия свят, търсейки вдъхновение. Работила е с  различни тъкачници, за да осъществи специалните си идеи. И „съживява“ платове от отминалите векове. Те са много търсени – включително от Белия дом. Работила е за деветима американски президенти. Мълчи за подробностите, споделя само, че Джаки Кенеди е била особено взискателна.

Изложбата, която променя всичко

Аѝрис Апфел става модна звезда благодарение на една изложба в Музея на изкуството „Метрополитън“ през 2005-а година. Кураторът Харол Кода знаел за колекцията на Апфел от бижута и дрехи, с които били пълни няколко стаи в жилището ѝ в центъра на Ню Йорк. В тях тоалетите на Диор, Лагерфелд, Сен Лоран и Унгаро висели до придобивки от битаците и от веригите за масова мода. Кода разгледал внимателно колекцията на Апфел и подбрал за музея 300 дрехи и няколкостотин аксесоара. Изложбата имала изключителен успех – и Айрис Апфел става икона, която съществува дори като емотикон.

След смъртта на съпруга ѝ през 2015-а година, Айрис ни най-малко не се успокоява – точно обратното. Тя разработва бижута за по-възрастни хора с интегрирани технологии, които следят здравословното състояние на тези, които ги носят, и в случай на нужда могат да известят „Бърза помощ“. Апфел се ядосва от това, че дизайнерите игнорират по-възрастните хора. Постоянно подчертава, че никоя по-възрастна жена не би могла да се идентифицира с някоя 15-годишна манекенка. Така се стига дотам, че на 97-годишна възраст подписва договор за модел.

За пенсия изобщо не става дума

Дори и на 100-годишна възраст Айрис Апфел не мисли за пенсия. В момента разработва вътрешната декорация за една американска строителна компания и подготвя новата си колекция от очила. Сред тях, естествено, са и очилата за четене, но непременно големи. Тъй като „по-голямото е по-голямо, а по-малкото е скучно“, както казва самата Апфел.

Честит рожден ден!