1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Най-тежкото тепърва предстои

Автор: У. Пик, Й. Йорданова/Редактор: Б. Емануилов12 октомври 2009

Турция и Армения направиха важна стъпка към нормализиране на отношенията си. Проблемите между тях обаче остават - въпреки споразумението, предвиждащо отварянето на границата и установяване на дипломатически отношения.

Турция и Армения направиха крачка към мираСнимка: picture-alliance / © Evolve/Photoshot

Макар и подписването на споразумението да предизвика чувство на облекчение и задоволство сред световната политическа сцена, сближаването между Турция и Армения все още не е факт. Защото, както пише либералният турски вестник "Радикал", тричасовото забавяне, с което бяха поставени подписите под двата важни протокола, беше знак за това, че проблемите далеч не са решени.

Всъщност най-тежкият етап за Турция и Армения тепърва предстои. Двата документа трябва да бъдат одобрени от парламентите в Анкара и Ереван.

Пътят няма да е лекСнимка: DW

В очакване на съпротива

В Турция премиерът Ердоган би могъл да реши нещата формално с абсолютното мнозинство на неговата партия. Но това би предизвикало вълна от възмущение, защото на Босфора казват, че "пътят към Ереван минава през Баку". С други думи: Нормални отношения с Армения от турска гледна точка би могло да има само ако бъде решен проблемът Нагорни Карабах. Кавказкият регион, където по-голямата част от населението са арменци, беше анексиран от Ереван, въпреки че юридически погледнато той принадлежи на Азербайджан.

Тъй като Турция обаче има тесни културни и езикови връзки с Азербайджан, голяма част от обществото в страната иска нормализиране на отношенията с арменците едва тогава, когато те се откажат от Нагорни Карабах. Ето защо Онур Йоймен - заместник-председател на най-голямата опозиционна сила в Турция - Народнорепубликанската партия, окачестви подписването на споразумението като "обезпокоително за бъдещето на страната".

Споразумението - голям риск?

Опозиционен лидер дори каза, че подписаните протоколи били голям риск и че за неговата страна започвали несигурни времена. Много арменци се опасяват, че комисията от историци от двете страни, чието сформиране е отбелязано в подписаните протоколи, няма да разгледа обективно смятаните от арменците за "геноцид" събития от 1915 и 1916 година. По това време на Османската империя са били убити около милион и половина арменци.

Миналата седмица, непосредствено преди подписването на споразумението, в САЩ, Франция, Ливан и Русия имаше протести на арменската диаспора срещу протоколите.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ