"Истинските финландци" съществуват от 1995 година и са смятани за десни популисти. Самата партия обаче не се определя нито като дясна, нито като популистка. Нейният лидер Тимо Сойни, чиято магистърска работа е посветена именно на популизма, не би искал партията му да бъде поставяна наравно с другите популистки формирования в Европа - като например Националния фронт на Марин льо Пен във Франция, Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия или австрийската партия със същото име. Само че неговите съпартийци току залитат много надясно, издигайки расистки призиви и хомофобски лозунги.

Откакто през 2011 година партията влезе стремително в парламента, получавайки 20 процента от гласовете, в центъра на общественото внимание попаднаха и личности, които почти никой не познаваше, тъй като до този момент всички бяха свързвали партията единствено с нейния лидер Тимо Сойни. За да привлече повече избиратели от крайнодесния спектър, Сойни остави тези хора да се изявяват. Само че крайнодесните им лозунги отблъскват сега онези гласоподаватели, които бяха спечелени покрай инсценираната от Сойни близост с народа.

Посланията на "Истинските финландци"

Проучванията все още отреждат на "Истинските финландци" 20 процента, което се дължи от една страна на обстоятелството, че при ниска избирателна активност към урните се насочват най-вече поддръжниците на точно тази партия, отбелязва политологът Ян Сундберг. Но и кризата помага много на популистите на Сойни. "Истинските финландци" казват: "Вижте Гърция! През 90-те години ние успяхме да оцелеем, макар разпадът на Съветския съюз почти да ни беше съсипал. Защо сега трябва да плащаме за другите?".

Председателят на парламентарната фракция на "Истинските финландци" Яри Линдстрьом, който е с най-обикновен работнически произход, олицетворява средностатистическите поддръжници на партията. "Финландия е на път да се самопогуби", казва той, визирайки правото на свободно придвижване в рамките на ЕС. "Истинските финландци" са освен това против присъединяването на страната им към НАТО, искат повече средства за военните, намаляване на данъците за средната класа, съкращаване на субсидиите за големите концерни и данък за богатите. Подобно на шефа си, Линдстрьом не говори английски и се старае да се придържа към по-умерения тон: не прави ксенофобски изявления, а залага на грижливо формулирани съображения. Като например - не сме срещу чужденците, но възприемаме пришълците критично.

Други представители на партията са по-директни - като например Юси Хала-ахо, лидер на ултранационалистическото крило. За него бежанците от Сомалия са все хора, които искат да живеят на гърба на данъкоплатците, а ислямът е педофилска религия. И макар заради тези изказвания да му се наложи да се изправи пред съда, той остава предпочитан събеседник в телевизионните предавания. Предприемачът Теуво Хакарайнен също не си мери много-много приказките - той е против мюсюлманите, които само се мотаели и шумяли. Не му харесват и сомалийците и хомосексуалните, които според него трябва да бъдат заточени на архипелага Оланд. А за децата, осиновени от хомосексуални двойки, казва, че щели да бъдат "двойно хомосексуални".

"Армия на спасението"

Кари Тикилайнен е може би най-колоритният представител на "Истинските финландци" - наричат го "творецът с душа на дете". Тикилайнен живее в едно малко село близо до Полярния кръг и редовно пуска в Ютюб свои клипове, в които се появява по прашки в снега или пък подскача гол с котките си из градината след отдих в сауната. В градината му е пълно с огромни скулптури от бронз и дърво, а самият той обича да импровизира на инструмент, конструиран от кутия за пури. Би могъл да бъде сметнат за откачен, ако от години не събираше максимално количество гласове на местните избори. "Това без хумор не става. Но се дължи и на факта, че нашата партия е един вид "Армия на спасението" - ние приемаме всички, които никъде другаде не са желани", казва Тикилайнен. Много от поддръжниците му са бивши комунисти, обикновени селяни, за които "Лявата партия е твърде интелектуална".

А що се отнася до ЕС, Тикилайнен е напълно съгласен със своя партиен лидер Сойни. И той е на мнение, че Европейският съюз е нещо като Съветски съюз за богатите. Даже властовите механизми били сходни, след като дори Европейската комисия не се избира демократично. И все пак има нещо, което отличава Тикилайнен от повечето му съпартийци - за него се знае, че е приятел на чужденците.