Коментар на Ясен Бояджиев:

С познатото ни от два мандата дълбокомислие бивш президент констатира, че „тръгналият спонтанно граждански протест”, видите ли, се „политизирал”. След него един социолог облече заключението му в „национално представителни” цифри - за 51% от хората протестите вече не били граждански, а политически. Колко разочароващо!

Да не се бъркат там, където не им е работа!

Политолог, докопал се най-после до депутатско място, разви тази мисъл „логически” по путински образец: “Протестите в София са организирани от конкретни групи с платени и зависими хора, включително и представители на интелигенцията”. Неправителствените организации пък си позволявали да се занимават с политика като “добре организирани и финансирани групи за натиск”. Но не били „граждански организации тези, които се занимават с организиране на протести за сваляне на правителството и превратаджийство". Тъй че - „който иска да се занимава с политическа дейност, би трябвало да се регистрира като партия”, а неправителствените организации „да се занимават с конкретна дейност”. Може би се има предвид да правят само семинари и кафе паузи...

С две думи - гражданите са виновни, че се бъркат там, където не им е работа. При това користно. И развалят хубавия си протест, като го политизират.

Една съзнателно раздухвана заблуда

Това обвинение, част от пропагандната кампания за дискредитиране на протеста, е продължение на една много устойчива заблуда, раздухвана съзнателно по време на т.нар. преход. Заблуда, зад чието прикритие избуя днешната уродлива имитация на демокрация - че политиката е някаква отделна и независима от всекидневния живот сфера, запазена за партиите „мръсна работа”, до която човек не бива да се докосва, за да не се изцапа. И че който го прави, явно „не му е чиста работата”.

Така лека-полека хората започнаха да се страхуват да не бъдат обвинени, че правят политика. Затова февруарският протест, а и протестите преди него, непрекъснато се стараеха да се разграничават от нея, да се оправдават и да се обясняват, че не са политически.

Не порок, а достойнство на протеста

Истината е, че когато става дума за устройството на държавата, за всеки, дори и за най-дребния локален обществен проблем, всяко изказано мнение, всяко искане и всяко решение е вече политика.

За разлика от предишния, днешният български протест знае това и въобще не се притеснява да го признае. Знае, че да си гражданин означава да си политически активен. Затова той от самото си начало е във висша степен политически, което го прави и във висша степен граждански. Което не е порок, а най-ценното достойнство на протеста. Той показа, че въпреки всичко в България има критично голяма маса граждани, готови да вземат в ръце собствената си съдба и съдбата на страната си. Това е надеждата, това е шансът за истинска промяна.

Тези граждани знаят, че политическото не е равнозначно на партийното. Затова нямат нужда „да се регистрират като партия” - те имат силата (и вече го правят) да наложат на всички партии, сегашни и бъдещи, стандартите на елементарната почтеност и да върнат на политиката присъщото ѝ съдържание.

Това съдържание бе подменено с принципа „който плаща, той поръчва музиката”. Направиха го хора като тези, които днес се вайкат, че протестът се бил „политизирал”. Именно те, „платени и зависими” изпълнители на чужда воля заедно с „поръчващите музиката”, се опитаха да убият окончателно и политическото, и гражданското. Но, както се вижда, не успяха.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Д. Попова-Витцел