Смятам, че "война" беше дума на годината през 2016. Лошото е, че така се очертават нещата и през 2017 година - по-скоро ще престанем да се плашим от войните, защото те (информационни или хибридни, горещи или студени) окончателно ще станат част от делника ни. 

Русия - поглед отвътре

През 2017 година икономическата криза в Русия ще се задълбочава, например заради пониженото търсене на енергоносители, резултат от конфликта между САЩ и Китай и тяхната протекционистична политика. Това, от своя страна, ще доведе до спад в световното производство.

В Русия новата година ще премине под знака на подготовката за президентските избори през 2018 г. и властите ще трябва да решават две основни задачи: първо - как да бъде осигурена необходимата за преизбирането на Владимир Путин народна любов; и второ - как да бъдат орязани разходите за образование, медицинско обслужване и социални плащания. Не стига това, ами много от регионите, които се радват на новия си суверенитет, са пред фалит, а на други, Татарстан например, им омръзна да "хрантутят" Москва. Съкращаването на бюджетните разходи ще задълбочи разделението в руското общество. А то вече отдавна се е разпаднало на вълци-единаци, които дебнат да прегризат гърлото и на тези, с които живеят под един покрив. Но това не важи само за Русия. 

Разединеното общество

През 2016 година разбрахме, че в световен мащаб обществата са раздирани от противоречия, които ги разделят. Брекзит разедини Великобритания; президентските избори в САЩ и победата на Доналд Тръмп разделиха американското общество на два лагера; в Полша пък управляващи и управлявани влязоха в конфликт, определян от някои като "хладна гражданска война".

Кризата на доверие ще се задълбочава през 2017 година във всички сфери на живота. Не е изключено темите за бежанците и миграцията и за борбата срещу тероризма да задълбочат разделението и в Германия и Франция и да доминират кампаниите за предстоящите избори през тази година. 

В световната политика пък кризата на доверие направи така, че в Сирия (срещу "Ислямска държава") официално воюват няколко държави, включително Русия, САЩ, Турция и Франция. Но на практика те не успяват да се договорят помежду си. Впрочем - Сирия: през 2017 година този конфликт ще добива все повече облика на локален и няма играе такава важна роля във възникващото ново противостоене. Ако съдим по думите на Доналд Тръмп, главният конфликт ще бъде съперничеството между САЩ и Китай.

През последните две десетилетия американското търсене и китайското производство се допълваха взаимно. Тази симбиоза беше не само основа за растежа на световната икономика, но и залог за стабилността в региона на Югоизточна Азия и тихоокеанския регион. Сега Тръмп заплашва да разруши статуквото, връщайки (от Китай) американското производство обратно в родината му. Не е изключено през 2017 година да станем свидетели на рязко изостряне на междудържавните противоречия. Възможно е дори избухването на локални конфликти между Китай и някои от съседите му.

Русия и светът

Очакваното съперничество между САЩ и Китай означава, че Русия ще трябва да си търси съюзници. Трудно ще ѝ бъде да продължи да използва големите противоречия, както досега. И ако Кремъл не успее да се договори с Япония, както показа последната визита на Путин в Токио, неговата зависимост от Китай ще се задълбочава. Дори не е изключено Русия да бъде въвлечена в някой локален конфликт в Югоизточна Азия.

Няма да изчезнат и т.нар. хибридни войни. И на първо място тази в Сирия, която Москва реши да си подели с Иран и Турция. Украйна също не бива да се надява, че Кремъл ще престане да ѝ се меси във вътрешните работи. Руският управляващ елит е убеден, че ако продължат да се задълбочават противоречията между ЕС и НАТО, както и между САЩ и техните европейски съюзници, рано или късно Западът може да се съгласи на връщането на Украйна в руската сфера на влияние и дори сам да спомогне за това. Макар това да е дълбока заблуда. можем да очакваме и частична отмяна на някои от санкциите срещу Русия, но в основни линии съществените  от тях - икономическите, засягащи цели отрасли - ще продължат да си действат. защото никой - нито даже Доналд Тръмп, нито бъдещият френски президент (независимо колко проруски е той) няма да признае анексията на Крим.

Новият конфликт

Основното външнополитическо предизвикателство за Русия ще бъде неизбежният конфликт с Беларус. През последните години Москва всъщност спонсорираше режима на Александър Лукашенко. Сега обаче Кремъл няма излишни пари, но същевременно има желанието да запази беларусите в своята сфера на влияние. В същото време президентът Лукашенко трябва да търси нови източници за финансиране на своето "икономическо чудо".

Така че за Русия 2017 може да стане годината, в която тя рискува да загуби последния си реален съюзник. Разбира се - ако Кремъл реши да остави на свобода беларусите и не открие нова "хибридна война" срещу Лукашенко по изпитания сценарий от Украйна.