Заглавието на прочутия руски филм “Таборът отива към небето” е подходящо за перифраза на масовото предизборно преселение на ромски електорат. Не че няма и други тревожни въпроси преди местните избори, но стига сме неглижирали и този.

Всеки ден, подир някой публичен скандал или разкритие, възниква поредната разделителна линия в обществото ни. Изтрещели хора, пеещи банкери, тънещи в лукс кметове, прегазени пешеходци: всяко събитие се превръща в повод за ожесточени крясъци “за” и “против”, сякаш си нямаме друга работа, освен да се възправяме едни срещу други, да се ненавиждаме един други. Всеки ден осъмваме с поредната нова бариера в съзнанието (и не само в него) и новия враг от другата й страна – но пък трябва да признаем, че ромите в известен смисъл държат първото място по постоянство на оставане от другата страна. Ту основателно, ту манипулативно те открай време биват посочвани като основно бедствие, биват употребявани и злоупотребявани ту като заплаха, ту като изборен електорат, защото това е най-лесната “пързалка”, най-първосигналната омраза, най-достъпното нанадолнище, по което така или иначе сме се заспускали.

Преселение на хора или на гласове?

Ето и сега доста шареният и социално пъстър, от бунището до мерцедеса S класа ромски “табор” се понася към местните избори: в селата около Видин масово започват регистрации по настоящ адрес и гласоподавателите изведнъж стават в пъти повече от жителите. Порочната практика не е от вчера, не е непозната, май ДПС я патентова с автобусите от Турция, с (не)плащането на тока в Столипиново, съвсем скоро бе “преговорена” и в Сърница. Ромите, подобно на българските мюсюлмани, са завъртяни в не един и два омагьосани кръга, които нито десетилетието на тяхното приобщаване, нито рестриктивните мерки, нито нароилите се, привидно загрижени и непривидно добре финансирани фондации могат (или искат) да разкъсат.

Ромите са масово употребими от почти всички политически партии, защото са масово неграмотни и необразовани, без поминък и професия, без перспектива: дори и гласовете им се “търгуват” страшно евтино, наемането им за нискоквалифицирана сезонна или постоянна работа също върви почти безплатно. Така и общността им се консолидира в безизходна бедност, която естествено повишава в пъти и криминалните им прояви, и безотговорността им към всякакви цивилизационни правила и норми.

Може и да може

Години наред този разрастващ се до драматизъм проблем лицемерно се неглижира, пропускат се опасно срокове и стъпки, които постепенно могат да поставят някакво начало на същинското, конкретно и смислено приобщаване на ромите, пък дори и да е предизборно. Примери все пак има: Каварна, да речем.

Преди дни пътувах в командировка до един от подбалканските градове. В местния хотел, някогашен централен балкантуристки обект, а понастоящем частна собственост, видях как една ромка работи с огромен мерак. Пъргава, чиста, възпитана, тя тичаше между рецепцията и кухнята на ресторанта, бе усмихната и любезна и по всичко личеше как иска да се докаже с труда си. Друга бе и е най-верната помощничка на моя близка в отглеждането на трите й деца. Примери все пак има, когато има шансове и перспектива, разбира се. Но то не важи само за ромите и само преди избори.