Дали фактът, че не се стига до военна интервенция в Сирия може да се обясни само с блокадното поведение на Русия и Китай, които предпочитат да се съюзят с антидемократични режими, вместо да ги свалят от власт? Ясно е, че поне що се отнася до Путин, дългосрочната му цел е свързана не само със запазването на оръжейния бизнес със Сирия, но и със създаването на глобален инструмент за обезсилването на НАТО и най-вече на САЩ, коментира вестник "Хамбургер Абендблат". Обвързването на Русия обаче е стратегически важно, според "Франкфуртер Рундшау": "Мир в Сирия няма да настъпи, ако Путин не помогне на Запада".

Интервенцията - де факто невъзможна

Но дали поведението на руснаците всъщност не е правилно? Има едно относително логично обяснение защо не ставаме свидетели на интервенция. Който и да се намеси сега в тамошния конфликт, по всяка вероятност няма да успее да го ограничи, а тъкмо обратното - ще предизвика разрастването му, коментира Йохен Битнер в онлайн-изданието на "Ди Цайт". Според него, през последните 14 месеца са възникнали толкова много вражески лагери, насъбрали са се толкова омраза, тъга и ярост, че всичко започва да говори в полза на въздържането от военна интервенция. При преценката на сегашната ситуация в Сирия неизбежно трябва да се има предвид и опита, събран в Либия, Ирак и Ливан.

Създаването на зони, забранени за полети, и извършването на въздушни удари като тези в Либия не са приложими в Сирия, защото фронтовете на разделение там преминават и през всички градове, в които опозицията се опитва да укрепи позициите си - става дума за градове като Хула, Хама, Хомс или Растан. Следователно, за да се осигури ефективна защита на населението, в страната ще трябва да влязат сухопътни войски.

Спиралата на насилието

Като се абстрахираме от факта, че никой в света не е готов за подобно нещо, остава неясно и кого трябва да защитават подобни войски. Защото в хода на бунтовническите действия в страната навлязоха многобройни джихадисти отвън. Те се борят не срещу убиеца Асад, а срещу "неверника" Асад. Западни разузнавания смятат, че филиалът на Ал Кайда от Ирак е отговорен за пет тежки бомбени атентата от последните месеци. Така излиза, че враговете на Асад, поне отчасти, са и врагове на Запада. Тъкмо Ал Кайда предизвика разпалването на верската война между сунити и шиити в Ирак през 2006 година.

Асад сега твърди, че само той би могъл да предотврати подобен трагичен сценарий и в Сирия, а с това докосва една чувствителна струна и за много сирийски малцинства. От тяхна гледна точка навлизането на чужди войски би довело до допълнителна дестабилизация на страната. И без друго много от сегашните убийства в Сирия носят сектантски белези: сунити биват разстрелвани насред път, срещу алевитите се организира кървава разправа с цел отмъщение. С други думи: спиралата на насилието се върти. ООН предполага, че голяма част от масовите екзекуции на цивилни граждани се извършват от така наречените милиции "Шабиха" - това са мафиотски военизирани структури, занимавали се досега предимно с търговия на наркотици.

Взривоопасна смес

Враждебни кланове, изплашени малцинства, религиозни екстремисти и мафиоти-убийци създават една опасна смесица, позната и от Ливан по времето на продължилата 25 години гражданска война. Западът навремето интервенира там и след като даде стотина жертви, на бърза ръка се изтегли от страната. Пита се дали и със Сирия не би станало същото?

АГ, ДПА, ДЦ, ФР, Б. Узунова, Редактор: Б. Рачева