С трима „граждани” и с територия, обхващаща само няколко сгради в Рим, Малтийският орден е широко признат за суверенен субект на международното право. Рицарското братство, или както официално се нарича „Суверенният орден на Свети Йоан Йерусалимски от Родос и от Малта”, има дипломатически отношения с над 100 страни и статут на наблюдател в ООН. Макар 900-годишната му история със сигурност да е предимство, създаването на държава днес далеч не е политическа фантастика.

Малтийският орден дава и първия урок на начинаещия строител на държави – измислете по-кратко име. Преди да избирате наименование, герб и валута обаче е нужно да отговаряте на няколко „елементарни” критерия: за да си направите държава, са ви нужни строго определена територия, постоянно население и правителство, което е в състояние да си взаимодейства с останалите правителства. Чисто и просто.

Княжество върху платформа

Следващата стъпка е да обявите независимост. Но имайте предвид, че изпълняването на критериите и самостоятелното деклариране на независимост далеч не ви гарантират място на Олимпийските игри. Опитите на Княжество Сийланд, разположено на платформа с големина от 550 квадратни метра в Северно море и „население” от трима души, да претендира за суверенитет досега не се увенчават с успех.

Дори и непризната обаче, една самоопределила се нация има своите права на световната сцена. „След като се е обявила за такава, една държава може да се възползва от международни гаранции за териториалната си цялост", обяснява предимствата на суверенитета Стефан Талмон, професор по международно публично право в Оксфордския университет. "Например, след като Косово обяви независимост, Сърбия вече не можеше свободно да го атакува, за да го върне в своите граници. Косово се възползва от забраната за използване на сила в съответствие с устава на ООН", казва професорът.

От Австрия до Абхазия

Именно ООН е следващата цел на всяка новосъздадена нация. От създаването си през 1945 година организацията е нещо като „златния стандарт на международната легитимност”, коментира Талмон. Скоро ООН може да се сдобие с 193-ия си член в лицето на Южен Судан, който се очаква да обяви независимост на 9 юли. За да бъда убедителна вашата кандидатура, новата държава първо трябва да бъде официално призната от достатъчно страни-членки. Точно това различава Австрия от Абхазия например, която е считана са независима единствено от Русия, Науру, Никарагуа и Венецуела.

Ако все пак Общото събрание на ООН ви обяви за „миролюбива страна” и одобри кандидатурата ви, за което е нужно мнозинство от две трети от страните-членки, този ден спокойно може да бъде обявен за национален празник. Оттук нататък обаче предстоят немалко бюрократични стъпки – да, бюрокрацията съществува и на международно ниво. Членството в ООН ви предоставя място в указателя ISO 3166-1, изготвен от базираната в Женева Международна организация по стандартизация. Този списък превръща националните имена в дву- и три-буквени кодове (AFG за Афганистан; ZWE за Зимбабве). Тези кодове ще ви позволят да получавате поща и ще ви помогнат да участвате на международните финансови пазари.

Имате поща!

Получаването на писма е важно, но ако искате и да изпращате такива, ще трябва да се регистрирате в Световния пощенски съюз, което ще ви позволи да издавате собствени марки. Друг необходим канал на комуникация - телефонният - бива регулиран от Международния съюз по далекосъобщенията със седалище в Женева.

Ако пък искате жителите ви не само да се обаждат, но и да пътуват в чужбина, следващата ви цел е Международната организация за гражданска авиация, която освен с въздушен транспорт се занимава и с регистрацията на международните паспорти.

И така, макар международната бюрокрация да изисква търпение, създаването на държава не е непосилна задача. По-голямото предизвикателство всъщност тепърва предстои - изграждането на институции и управлението на новата държава.