ЕС помага на бедстващото население на Хаити. На пръв поглед това звучи добре, но при по-близко вглеждане личи, че помощта е прекалено оскъдна на фона на потенциала на Общността. Външните министри и министрите на развитието се събраха на кризисна среща в Брюксел, с което Общността сигнализира, че има желание да се погрижи за една малка и бедна страна, независимо от голямата й отдалеченост от европейския континент. Но нека повторим, че между земетресението и въпросното съвещание в Брюксел измина цяла седмица. Изглежда никой не е искал да си пожертва уикенда.

Прекалено късно, прекалено малко

Междувременно обаче в Хаити страдат и умират стотици хиляди. Съдбата им зависи не на последно място от европейския ангажимент. В подобна ситуация много зависи от скоростта, с която се задвижват механизмите за помощ. Европейските представители обаче имат намерение на първо време да се съвещават със САЩ и ООН, за да "координират" по-нататъшната си дейност. Така се пропилява ценно време, което е съдбоносно за много хора в Хаити.

И после да погледнем сумата, за която става дума: 120 милиона евро спешна помощ от страните-членки и от Еврокомисията. За икономическата дееспособност на ЕС с нейните 500 милиона, предимно заможни жители, и на фона на нуждите в Хаити сумата е направо нищожна. Ако ЕС беше човек, би могло да се каже: "Бълха го ухапала". За хаитянското население обаче помощта е жизненоважна.

За да гарантират сигурното разпределение на хуманитарните помощи, някои страни-членки имат намерение да изпратят 150 жандармеристи. Какво са обаче 150 души за една страна, в която хиляди хора по обясними причини се избиват за милостинята от богатите страни? Не е ясно също така кога въпросната европейска дружинка ще пристигне наистина в Хаити.

Хората умират, а те правят анализи...

За сравнение: американците вече са изпратили хиляди свои полицаи както в самата страна, така и за морски патрули по крайбрежието. Ако те бъдат забъркани в размирици, някои европейски политици вероятно отново ще могат да се възмущават от "империалистическото поведение" на САЩ. В същото време Европа не бърза да си цапа пръстите, но пък и не предприема никакви практически действия за гарантиране на сигурността.

И още нещо: ЕС обещава допълнителни 200 милиона за премахване на дългосрочните последствия от земетресението - но разбира се след задълбочен анализ на ситуацията. Нямаме нищо против координация и задълбочени анализи, но ситуацията в момента изисква друг тип поведение!

Автор: К. Хаселбах, Б. Узунова / Редактор: Е. Лилов