Правителството в Атина отново обърка нещо сметките. За следващите две години му липсват не предвидените 11,5 милиарда евро, а цели 14! На пръв поглед сумата не изглежда колосална в сравнение с 240-те милиарда от двата спасителни пакета и 100-те милиарда опростени дългове. Но спасителите вече са уморени. Те трудно биха убедили гражданите на Германия, Австрия, Финландия и Холандия в смисъла от трети спасителен пакет. Ето защо сега дискусията тръгва в друга посока. Говори се, че страните-донори щели да облекчат още повече Гърция. Приказва се и за намаляване или дори отпадане на лихвите по помощните заеми.

И от Испания лоши новини

Другото кризисно огнище също ври и кипи. Много скоро Испания би могла изцяло да се "подслони" под спасителния чадър. Кметицата на Мадрид Ана Ботела за първи път официално заяви, че нова молба за финансова помощ ставала неизбежна. Инвеститорите масово обръщат гръб на четвъртата по големина икономика в еврозоната. През последното тримесечие от страната е изтеглен повече капитал, отколкото за последните 20 години. Друг показател за загубата на доверие от страна на финансовите пазари са високите лихви върху държавните облигации. Лихвата за десетгодишните облигации се "закотви" на седем процента. Едва ли има някоя държава, която да носи такова бреме в дългосрочна перспектива. Испанският министър на икономиката настоява ЕЦБ да изкупува неограничено испански държавни облигации. Според него само по този начин лихвеният натиск можел да бъде намален.

ЕЦБ - спасителката?

Само преди месец подобно изявление би предизвикало единствено недоумение. Това би било чиста проба държавно финансиране от страна на ЕЦБ. Преминаване на една забранителна червена линия, която не бива да се прекрачва. Но откакто в края на юли президентът на ЕЦБ Марио Драги увери, че ще стори всичко за спасяването на еврото, немислимото до вчера днес става вероятно. И когато намигвайки, италианецът Драги допълни: "Вярвайте ми, мерките ще бъдат достатъчни!", стана ясно, че ЕЦБ планира нещо "голямо". Нещо, което далеч ще надхвърли досегашната "мижава" програма за изкупуване на испански облигации за 210 милиарда и двете финансови инжекции от един трилион евро.

Сега вече "нещото" придобива контури. Както информира списание "Шпигел", ЕЦБ предвижда въвеждането на индивидуални лихвени прагове за всяка страна от еврозоната. Ако тези граници бъдат надскочени, ЕЦБ ще изкупува облигации на засегната страна в неограничен размер. Дали ще е "базука" или "Дебелата Берта", явно ЕЦБ ще използва всички видове възпиращи оръжия, за да обяви война на спекулантите. ЕЦБ ще спечели борбата за общата европейска валута, защото може безкрайно да печати евробанкноти. Доверявайки се на ЕЦБ, курсовете на акциите в Европа скочиха нагоре, въпреки че повечето страни са затънали в рецесия и фирмените печалби се топят. Това е и хранителната среда за следващия "балон".

Приказка със съмнителен край

Балонът на надутите акции и новата спасителна политика на ЕЦБ имат една обща черта. И двете не са устойчиви. Защото с изкупуването на държавни облигации ЕЦБ отнема не само лихвения натиск върху задлъжнелите държави, а и натиска за реформи. От което ще последва нов повик за спасение. Печатницата на ЕЦБ няма да може да спре да печати банкноти. "По този начин ще бъде предотвратено разпадането на еврозоната, но в средносрочна перспектива няма да може да бъде спряна инфлацията в сърцевината на Валутния съюз", казва главният икономист на "Комерцбанк" Йорг Кремер.

В крайна сметка ЕЦБ ще ощастливи за кратко време финансовите пазари, политиците и южните страни. В дългосрочна перспектива обаче периферните страни от еврозоната ще се завърнат в състоянието си преди създаването на валутния съюз. В края на краищата цената за съхраняването на еврозоната ще плащат хората от основните държави на валутния съюз. И тъй като последиците ще станат осезаеми едва след известно време, политиците се надяват, че гражданите ще се примирят с целия този процес.

Автор: Ц. Данхонг, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева