Германският фоторепортер Ролф Бауердик документира живота на циганите от 20 години насам. В статия за германския в. "Ди Велт" той обяснява защо циганинът не иска да бъде наричан ром.

Броени дни, след като в село Розиа, в сърцето на Карпатите, бе отворено първото алтернативно училище за циганчета, родителите вкупом отписаха децата си. Но не защото не искаха те да се изучат, а заради едно недоразумение, възникнало покрай публикациите на няколко добронамерени репортери. В тях журналистите разказваха за новото "ромско училище". "Ние не сме роми!" - креснали родителите и прибрали децата си у дома.

Може би те не искат да бъдат наричани така, за да не се чувстват дискриминирани? Не, не това е причината. Ромите в региона просто имат лоша слава - те са криминално проявени, с тях циганите не искат да имат нищо общо.

Обиждаш ме!

Още през 1990-та се запознах с кланове от Унгария, които държаха да бъдат наричани "цигани", разказва Ролф Бауердик. И в Югоизточна Европа срещах все повече цигани, на които определението "роми" хич не им се нравеше. Писателят Франц Ремел цитира в едно от своите произведения водача на румънските цигански фамилии Булибаша: "Наречеш ли ме ром, значи ме обиждаш. Наричаш ли ме циганин, думите ти влизат право в сърцето ми."

Романи Розе има друг поглед върху нещата. От 1982 той е председател на Централния съвет на синтите и ромите в Германия. За Розе "циганин" е обидно определение с расистка нотка, превърнало се в агресивен образ на врага. И в книгата "Синти и роми от А до Я", издадена в Германия, пише: "Определението "циганин" е обидна дума, натоварена с клишета и предразсъдъци."

Великите цигани на нашето време

Да приемем, че е така. Само че тези изказвания противоречат на моя опит, както и на разбиранията на етнолога Рюдигер Бенингхаус. А и ако "циганин" е обидна дума, защо тогава хора на изкуството като цигуларя Тити Винтерщайн или китариста Хенше Вайс издават своята музика под марката "Музика на германските цигани"? И нима Лоло Райнхард се самобичува, озаглавявайки книгата си "Спомени от младежките години на един швабски циганин" - книга, в която Райнхард разказва за мъките на семейството си, преживяло националсоциализма. И докато някои мислят, че наименованията "синти" и "роми" са политически коректни, музикантите от Джипси Кингс превърнаха името си в световна марка.

И Наташа Винтер, председателка на Съюза на синтите в Германия, казва: "Аз съм щастлива и горда, че съм истинска циганка. И двамата ми родители са цигани. С отричането на определението "цигани" не можем да накараме хората да са положително настроени към нас." С това свое изказване тя се противопоставя на наследството, останало от вербалното варварство на нацистите, които извратиха името на циганите покрай масовото им избиване, пише Ролф Бауердик.

Големият "джипси бизнес"

В края на статията авторът отправя критичен поглед към работата на неправителствените организации, подпомагащи ромите. Ролф Бауердик цитира българските етнолози Веселин Попов и Елена Марушякова, които твърдят, че съществува истинска "джипси индустрия", в която все повече организации и съюзи се бият за тлъсти бюджети.

Който предпочете "цигани" пред "роми и синти", няма да получи и троха от помощните фондове, пише той и цитира следните думи на директора на Лайпцигския институт по етнология Бернхард Щрек: "В тази свада за името става въпрос единствено за пари, власт и влияние. И за гузната съвест на журналистите, които в никакъв случай не искат да звучат политически некоректно."