Кризата изкарва на светло неща, които иначе биха останали скрити или премълчани. Европа е изправена пред предизвикателство, с което трябва да се справи. Старият континент видимо се променя. В хода на тези промени ще има загуби, раздели, преструктурирания. Равновесието ще бъде наново дефинирано, условия, споразумения и съюзи също ще претърпят промени.

Германия при Ангела Меркел се оказва недостатъчно отзивчива, а Франция при Никола Саркози - с проблеми да приеме ролята си на втора по значимост сила в Европа. Страните от еврозоната нямат като че ли друг избор, освен да сключат по-тесен съюз помежду си. Това обаче ще раздели Стария континент, ще се появат групички с различна икономическа скорост. В същото време пък Великобритания се маргинализира по собствена воля, а ЕК губи тежест под диктата на Съвета на европейские лидери.

Повече или по-малко Европа?

Европа е пред съдбовен избор. Тя не може да си позволи да остане това, което е в момента. Всичко останало е възможно. Разни визионери проклрамират идеята за Съединени Европейски Щати. Британските тори настояват за "по-малко Европа", а Ангела Меркел - за "повече Европа". Канцлерката обаче не прецизира какво точно има предвид. Ситуацията е крайно деликатна, защото кризата се развива със седмици, дни и часове, а политическите промени се нуждаят от месеци, докато бъдат приети и започнат да се прилагат.

Големите и силни държави нямат нито постоянни приятели, нито постоянни врагове. Единствената константа е личният им интерес. Водещата роля за спасяването на Европа в настоящия момент се пада на Германия и Франция, но отговорността им не е равна. Докато Франция винаги е имала стабилни политически позиции, притежава ядрено оръжие, постоянно място в Съвета за сигурност на ООН и пр., то Германия е икономическата сила номер едно.

Доктрината Труман

След Втората световна война САЩ са тези, които приканват европейците да вземат Германия в новосъздадената Европейска Икономическа Общност, предшественик на ЕС. Тогавашният френски външен министър Шуман обаче държи да я раздели на колкото се може повече части, като някакъв съвременен кардинал Ришельо. Сметката на британците пък е друга - за да се отърват завинаги от конкуренцията на Германия те предлагат, територията и да се превърне в опитно поле за приложимостта на социализма. Американският президент Труман тогава е този, който тропва по масата и предотвратява подлите сценарии. Той е убеден, че без една силна Германия Западна Европа ще бъде слаба срещу танковете на Сталин.

Всъщност Европа по онова време е част от големия план на американската световна политика. С други думи - Германия не е страна, която търси своята външна политика, а продукт на американската външна политика, търсеща една държава, която да слуша Вашингтон. Европейската икономическа общност е условието и следствието от сключването на Северноатлантическия пакт. Именно това направи възстановяването на Германия възможно.

                                                                   АГ, Велт, МС, Е. Видински; Редактор: Е. Лилов