За пореден път големите фракции в Европейския парламент гласуваха обща резолюция, в която остро критикуват отношението на полското правителство към Конституционния съд и изразяват сериозни резерви относно новите антитерористични закони, законите за медиите и полицията. Мнозинството от евродепутатите застана твърдо на страната на Еврокомисията /ЕК/, която през юли задвижи втората степен от процедурата за проверка на правовия ред в Полша. Страната трябва да изпълни формулираните от ЕК препоръки да края на октомври. В противен случай Комисията може да наложи санкции на страната и може да отнеме правото на глас на Варшава в Европейския съвет. Поне на теория.

Конфликтът като стратегия

Практиката показва, че правителството във Варшава и най-вече лидерът на управляващата партия „Право и Справедливост” /ПиС/ Ярослав Качински изобщо не се интересуват от мнението на Европарламента. Докато в първия дебат през януари участва министър-председателката Беата Шидло, този път Варшава изпрати в Страсбург само заместник-министъра на правосъдието. А и делегацията на т.нар. Венецианска комисия, в която влизат високопоставени международни експерти по конституционно право, беше посрещната във Варшава с демонстративна незаинтересованост. Ярослав Качински не обърна особено внимание дори на критиките на американския президент Барак Обама, изказани по време на Срещата на върха на НАТО Във Варшава. Цялото поведение на Качински изразяваше едно: "народът ми е дал властта, поради което ще управлявам, както си поискам". И нито американският президент, нито някакви резолюции на Европарламента или пък процедури за проверка от страна на ЕК могат да променят нещо в това отношение.

Всичко това добре издава политическата философия на Качински, който е хитър и безскрупулен човек. Той е убеден, че политическото развитие има един-единствен двигател: конфликтът. В този смисъл конфликтът с европейските институции му се струва добре дошъл. По този начин той се представя за радикален защитник на националния суверенитет срещу чуждите, антиполски и либертариански сили /от фр.”Liberte” – сили, които пледират за разширяване на индивидуалните и колективни свободи - б.ред./.

Това помага на Качински да печели точки сред своите избиратели. Вярата му, че неговият брат близнак Лех Качински е станал жертва на атентат при катастрофата край Смоленск през 2010 година се вписва в същия контекст. Митът за някакво съзаклятие между тогавашния премиер Доналд Туск и Владимир Путин е изключително подходящ като метод за затягане на редиците. Става дума за много опасна, но ефективна стратегия.

Страхът като средство на властта

Ярослав Качински използва и бежанската криза, за да циментира властта си. Както много западноевропейски популисти, в това число и германски, Качински умее виртуозно да размахва плашилото на страха от всичко чуждо. В неподправено ксенофобски стил Качински създава настроения срещу мюсюлманите, които така или иначе били терористи, а и внасяли само болести в Европа. Така той се представя като силен лидер и пръв защитник на християнските ценности в Европа и Полша. Качински е политик, който е убеден, че целта оправдава средствата. Парализирането на Конституционния съд, контролът над съдебната власт и обществено-правните медии, даването на специални правомощия на прокурорите и полицията, училищната реформа и не на последно място пренаписванато на историята служат на една и съща цел: запазването и циментирането на собствената власт.

Еврокомисията и Европейският парламент имат право да критикуват национално-консервативната "революция" в Полша и да виждат в нея опасност за либералната демокрация. Това обаче не променя факта, че в сегашна Полша нищо няма да се промени. Единствените, които могат да сложат край на безскрупулните действия на правителството, са полските избиратели. За да бъдат подкрепени те, е необходимо да се развива гражданското общество, да се върши повече разяснителна работа и винаги да се търси диалогът – тъкмо това са най-ефективните средства.