Косово винаги боде. Оспорваната в буквалния смисъл на думата провинция, чието население се надява да получи независимост от Белград през идната година, е големият коз в ръцете на сръбския премиер Войслав Кощуница за парламентарните избори през януари. Сочейки с пръст Косово Кощуница успя да прокара нова конституция в парламента, която макар и с минимално мнозинство беше потвърдена и с референдум от народа. Дори и взетото на срещата на НАТО в Рига решение за включване на Сърбия, Босна и Черна гора в програмата Партньорство за мир е обвързано със споровете за бъдещето на Косово.

Ако идната година то получи условна независимост, Европа иска да обвърже още по-силно Сърбия, която погрешно се смята за ключова държава по отношение на стабилността на Западните Балкани. Този сигнал дошъл от Рига беше отправен като свадбен дар към демократичните сили в страната. Според запознати преди срещата на НАТО в Рига някои западни посланици изпратили дори до столиците си бързи писма, в които обяснявали ,че членството на Сърбия щяло да помогне значително на прозападните реформаторски сили в страната.

И все пак тази помощ едва ли ще има кой знае какво значение. Според президента Борис Тадич, който ръководи опозиционната демократическа партия, предложението от Рига едва ли ще повлияе върху гласовете за ненационалистическите сили в Сърбия. Тадич е най-големият опонент на Кощуница. Като председател на демократическата партия и наследник на убития реформатор Зоран Джинджич

Тадич е начело на прозападните сили в онази страна, чиетонаселение сякаш все още не е на ясно със самото себе си. “Разбира се, че решеинето от Рига е нещо много добро. Само че, какво означава програмата партняроство за мир за всекидневието на обикновения сърбин? Нищо!”, казва водещ политик от демократическата партия и с това издава общото й становище по въпроса.

Освен това в Рига НАТО обърна гръб на наложените от световната общност условия на поведение спрямо Сърбия и по този начин събуди погрешни представи в Белград. Година наред се казваше, че докато Сърбия не иска или не може да предаде обвинявания във военнопрестъпления Младич на трибунала в Хага, то тя не е достаътчно зряла, за да участва в програмата Партньорство за мир. Вярно, този аргумент е слаб, защото важните в стратегическо отношение, но пък управлявани от деспоти Туркменистан и Узбекистан станаха членове в тази програма още през 1994-та година. В същото време обаче Сърбия се мери с аршина на европесйките мащаби и затова аргумента за Младич все пак има стойност. Не случайно Карла дел понте, главната обвинителка на Трибунала в хага, реагира ядосано на новините от Рига. Тя заяви, че съжалавяа за взетото решение, защото то изглежда като награда за липсата на желание за сътрудничествто от страна на Сърбия.

Демократичните сили в региона биха могли да получат подкрепа чрез една много по-важна, макар и не толкова явна тенденция. Тази година Евроепйската комисия започна преговори за по-улеснен визов режим с Албания, Босна, Македония, Черна гора и Сърбия. Тази крачка е много важна за хората от региона и ясно дакозателство за това, което им предлага европейската перспектива, се казва в декларация по този повод, подписана от комисарите Фратини и Рен.

Точно това мисля и проевроепйски насторените елити в тези страни, макар че на тях би им се искало да се водят преговори не за улеснен визов режим , а направо за премахването му.

Само че дотам няма да се стигне толкова бързо. И все пак започналите преговори, които Европейската комисия иска да приключи през юни 2007-ма година ще улеснят значително много евроепйци от другата страна на шенгенската граница. Така например,предвижда се да се намали цената на входните визи и дори да се премахне заплащането за определени групи като студенти, учени и бизнесмени.

Предложението за облекчен визов режим обаче е обвързано с условие, срещу което вътрешните министри на държавите от ЕС дадоха съгласието си. Държавите от западните балкани се задължават да подпишат споразумения за изтегляне гражданите си, пребиваващи нелегално в Западна Европа. Албания, впрочем, вече е подписала такова споразумение. Освен това Еврокомисията изисква от въпросните държави да укрепят граничния си контрол и да подобрят документите за пътуване, въвеждайки биометрични данни.

Психологическото въздействие на новата визова политика не е никак за подценяване. Чакането по дългите опашки пред западните консулства и посолства в столиците на региона и грубото отношение на тамошните служители са дълбоко унизителни не на последно място и заради това, защото всички знаят: тези, които искат да въртят тъмни сделки в ЕС, ще намерят начин да го направят със или без визи. За обикновените хора без връзки на запад обаче получаването на визи е мъчна работа. Близо 70% от сръбските студенти не са били никога в Западна Европа, се казва в едно социологическо изследване.

В Сърбия израства едно поколение, което е чувало за Западна Европа само от чужди приказки. Така че представите му за са доста изкривени. Точно от това печелят радикалните националистически партии в предизборната кампания.